Куку и Пипе ... Не питайте !
Намирах се в някакъв хотел на морето или поне така ми се стори. Лежах в двойно легло, а мен ме беше прегърнала една ръка. WTF?!? Някой спеше до мен. Не знаех кой е , само можех да подозирам... обърнах се и го видях... беше моя сладур прегърнал ме и гледайки ме с обожание... (WTF?!? again ... мамка му как се гледа с обожание?!?)
- Хей какво правиш? Не може, не бива, колкото и да те харесвам, все пак сме в едно училище - казах аз - ... ако нещо не се получи между нас ще бъде адски тъпо.
- Ей, ей знам от какво имаш нужда - и се усмихна с най - красивата усмивка на смета, която кара краката ти да се подкосяват.
- Мм ... кафе? И нещо сладко? - опитах се да налучкам аз, докато се откопчвах от неговата хватка, но мамка му ... той найстина беше много силен ...
- Хаха ... едно по едно .. което ми напомня да започна отзад на пред... - докато казваше тези думи той ме беше притеглил в прегръдките си и нямаше мърдане от там ... когато за втори път понечи да ме целуне с думите - първо сладкото ... - след което сивото вещество в черепната ми кутия отказа да функционира и неговите устни се сляха с моите...
Бъъъъррр! Бъъъър! Бъъъър!
"Проклет телефон! Звъни винаги в най - неподходящия момент, тъкво сънувах моето сладурче мечта, а... "В този миг видях, че непознат номер ми звъни "Стига бе! Пак ли сънувам? Кой може да ми звъни? На мен?!?"
- Ало ? - попитах с пресипнал глас.
- Здрасти скъпа, май те събудих извинямай за което .. е вече така и така си будна ще дойдеш ли по най-бързия начин до работата? - остави ме без дъх ... направо си ми заповяда!
- Аз... трябват ми 20тина минутки да се оправя в колко ти трябвам? - трябваха ми няколко секунди да се окопитя, за да продължа.
- Суперрр! Знаех си, че мога да разчитам на теб! - "Стига да не ти става навик сестро!" - Сега се чух с Натали и Виктория и ще са пред вас след 30 мин. - каза "шефчето" - Хайде оправяю се и ще се видим скоро.
- Довиждане! - но линията вече бе прекъсната от другата страна.
"Идеално! Как се подреди само Теди! Сега ще трябва да се оправям по най-бързия начин! Мамка му! Мразя да става така! Но ... чакай, Куку и Пипе ще ме чакат долу след 15 мининути, а после?"
Времето сякаш летеше и напомняше хайдеее.. Теодора за Бога! Защо се мотаеш още?!?
Стигнах до входната врата, а там вече стояха Виктория и Натали в целия си блясък. Виктория беше ниско малко същество не повече от 1,47м и 55кг. WTF?!? Дааам правилно си мислите тя приличаше на трупче... Наталия пък беше малко по-висока 1,63м, но много по-дебела - 65-70 кг. Двете заедно изглеждаха като Крачун и Малчо. А споменах ли, че и двете се бяха изрусили? Ето от къде им дойдоха прякорите Куку и Пипе!
- Добро утро Тед! - каза Пипе и ми се нахвърли да ме прегръща, но видя киселата ми физиономия и бързо се отказа. - Днес май си в обичайното си мрачно настроение а?
- Добро да е, ама не е! - прецедих аз през зъби.
- Весела както винаги - саркастично подхвърли Куку и тръгнахме към работата.
Вървяхме си ние както обикновено в мълчание, но само от моя стара - блондитата не спираха да обсъждат последния епизод на "Дързост и красота" WTF?!? Нима още дават тая простотия ? Чомече, тия не измреха ли вече? Сигурно внуците им гледат внуци вече в техните роли...
- Така виж сега Тед, ние таковътъ мислим да си направим експеримент - каза Нес (Натали, но всъшност идеята да се нарича Лохнеското чудовище много и отиваше!)
- Лол, мойте поздравления, а какво ще включва експериментът? Как да се нагримираме и наконтим за 3 часа? Нима ще успеете? - с нескрит сарказъм казах аз.
- Не! Хах ..знаех си, че ще се зайнтригуваш! - "Зайнтригувана ли изглеждах?!?" - Реши ли сме да те изрусяваме като нас. Според нас ще изглеждаш супер и ...
- Не! НЕ!!! Няма шанс само през трупа ми! - изпаднах в пристъп на паника аз, когато си се представих изрусена .. щях да приличам на бледолика! Не това нямаше да го позволя!!!
- Стига Тед! Не го прави по-трудно за нас - и двете ме зграпчиха със сланинестите си ръчички и се опитаха да ме понесат към фризьорския салон, който така и не разбрах как се е озовал при нас.
- Абе вие луди ли се? - продължавах да викам аз и се откопчип от ръцете им, което беше съвсем лесна задача, като се има в предвид, че ходех на фитнес и имах повече мускулна маса в пръста си отколкото тази на КуКу и Нес взети заедно!
Тръгнах с бърза крачка към "шефчето" ядосана до немай къде! А тез двете останаха някъде зад мен в опитите си да се тътрят по тротоара (бягат).
Хах ... Аз найстина съм откачена до корените на косата ми!
Няма коментари:
Публикуване на коментар