понеделник, 30 август 2010 г.


Даде толкова много, а дори и не го осъзна. 
Искрица...
да...
толкова е нужно на моята душа,
за да продължи полета си...
в небесата : )

ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА


1.Ще получиш тяло.Дали ще го харесваш или мразиш, то ще си бъде твое през цялото време, докато си на тази земя.

2.Ще усвояваш уроци.Записан си в целодневното неофициално училище наречено Живот. Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш в това училище. Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят неуместни и глупави.

3.Няма грешки, има само уроци.Израстването е процес на проби и грешки: експериментиране. "Провалените" експерименти също са част от процеса, както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва "успешен".

4.Урокът се повтаря, докато се научи.Един и същ урок ще ти бъде представян по различни начини, докато го научиш. Тогава продължаваш със следващия.

5.Усвояването на уроци няма край.Няма част от живота, през която да не се налага да усвояваш уроци.Докато си жив, винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.

6."Там" не е по-добре от "Тук".Когато твоето "там" стане "тук", ти просто ще откриеш друго "там", което пак ще изглежда по-добре от "тук".

7.Другите за теб са само огледала.Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у някого, освен ако в него не виждаш отразено това, което обичаш или мразиш у себе си.

8.От теб зависи как ще изживееш живота си.Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими. Как ще ги използваш, зависи единствено от теб. Изборът е твой.

9.Отговорите от които имаш нужда, са в теб самия.Отговорите на въпросите, поставени от Живота, носиш в себе си. Трябва само да гледаш, да слушаш и да вярваш.

10.Ще забравиш всичко това.



--- Чери Картър-Скот ---

събота, 28 август 2010 г.


Тичам аз след облаци от мечти.
- Ще ги стигнеш ли някога? - попита ти.
- Само ако там си ТИ! - отговорих ти.

надежда


Глупаво е да искаш нещо, когато си наясно, че не можеш да го получиш.
Защо тогава продължаваме да се заблуждаваме?!

- Защото това ни прави щастливи.

И все пак надеждата умира последна...

ти


И ето ме седя.
Пак.
Пак си мисля за теб!
Правя обикновени неща, 
но те ми напомнят за теб.
За лицето ти.
За усмивката ти!
За очите ти...За устните ти.За думите ти...

А пък аз... се усмихвам?! 
Да определено се усмихвам.
И съм щастлива.
Щастлива да те видя.
Дори и това да бъде само в мислите ми : )

вторник, 24 август 2010 г.


Пълнолуние.
Защо ме тормозиш ти?
Да стоя в 3 часа през нощта и да се лутам из къщата...
И не мога да правя най-любимото ми,
а именно да спя!

неделя, 22 август 2010 г.

Подсъзнанието може всичко...





Лошо подсъзнание.
Много, много, ама мноооого лошо подсъзнание!
Защо си играеш така с мен?
Събираш всички мои любими качества и постъпки,
за да ги придадеш на един съвсем различен образ.
Тоя не го ща!
Не ми го пробутвай пак.
Достатъчно го търпях и сега не го ща!
Достатъчно се надявах да му дойде акъла,
ама уви природата не го е дарила с нищо.
Тъкмо не се бях сещала за него скоро 
и ти БАМ!!! пак в съня ми...
И той беше там пак, 
там където винаги си е бил,
но не по този начин, по-който стана всичко,
а по моя. Въображаемия.
Това, което винаги съм искала.
Ама вече не!
Нужно ли беше да ми напомняш за онези дни?
Е благодаря ти, няма що,
съсипа ми сутринта, щом се сетих какво съм сънувала.
И за пореден път - той няма да е това, което видях!
Никога няма да бъде ТОЗИ!
Така че мило ми подсъзнание,
смили се над мен и делни другия и пастни Абстракто понятие е той!
И унищожи мисли от миналото!
И всички ще заживеем щастливо...



Хубаво ми беше, но знаех, че това не е реалност.
Усещах че е сън.
Дажи си спомнях че си мислех след колко ли време ще се събудя!? 
Ненормалщината е пълна!

Сигурно си мислело (подсъзнанието), че ще е за добро...
Можеше и да бъде, 
ако човека беше друг...

П.С. и след няколко часа стана чудото... и дойде светлината в тунела, ала мен заслепи...

събота, 21 август 2010 г.


И отново ти виждаш малките неща...
малките неща, които мен радват,
а никой друг не забеляза.
Никой преди теб.
... Преди теб!
И това ме прави щастлива!


Не минава и ден,
в който да не съм благодарила на Бога,
че ни среща.
Случайност ли, съдба ли,
няма значение.

Благодаря, че ни срещна!





Погледнах те в очите.
Всичко се размаза от кадър.
Останахме само аз и ти на фокус.
И силите отново ни теглеха един към друг.

Докоснах те, а ти ме гледаше шокирано.
Усети ли?
Електричеството във въздуха. 
Да, знам стряскащо е.
Именно това го прави красиво.   

101-вото желание...


Гледах звездите.
Обичам ги.
Красиви са.
Красиви и тайнствени.
Гледам ги и си мисля за теб.
Усмихвам се.
В този момент виждам падаща звезда.
Пада дълго и красиво.
Много красиво...
Пожелах те... 


Дано се сбъдне :)

сряда, 18 август 2010 г.

Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало.


Човек няма как да знае какво би трябвало да иска, защото живее един-единствен живот и не може да го сравнява с предишните си животи, нито пък да го поправи в следващите ... Няма никакъв начин да се провери кое решение е по-правилно, защото няма никаква възможност за сравнение. Човек изживява всичко за първи път, при това без да е подготвен ...

Милан Кундера



вторник, 17 август 2010 г.




.. просто по навик си мисля за теб.
За това което бяхме и за това което можехме да бъдем.

Дишам!
Не ме задушаваш вече.
Мирисът ти.
Защо ли?

Защото с друг го замених (:

It's all about books... #1 - 2010



Януари
#1 Пътешественикът във времето и неговата жена - Одри Нифнегър - стр. 480
#2 Звезден прах - Нийл Геймън - стр. 224
#3 Академия за вампири / Книга първа - Ришел Мийд - стр. 300
#4 Алхимикът - Паулу Коелю - стр. 159
#5 Измамена: Училище за вампири - кн.2 - П. С. Каст, Кристин Каст - стр. 288
#6 Дългът на костите - Тери Гудкайнд - стр. 128
#7 Стъклени къщи Кн.1: Вампирите от Морганвил - Рейчъл Кейн - стр. 276
#8 Love Only Once (Malory Family, #1) - Johanna Lindsey - стр. 344
#9 Тетрадката - Никълъс Спаркс - стр. 200
#10 Тръпка - Маги Стийвотър - стр. 316

Общо за месец януари: стр. 2715 
Февруари
#11 Дневниците на вампира: Борбата. Кн.2 - Л. Дж. Смит  - стр. 200
Общо за месец февруари: стр. 200

Март
#12 Мъртви преди мрак (Истинска Кръв, #1) - Шарлейн Харис - стр. 320
#13 Сбогом, Лято - Рей Бредбъри - стр. 176
#14 Академия за вампири: Ледено ухапване/ Кн.2 - Ришел Мийд - стр. 284
#15 Избрана: Училище за вампири - кн. 3 - П. С. Каст, Кристин Каст - стр. 264
#16 Малки сладки лъжкини Кн.3: Мис Съвършенство - Сара Шепард - стр. 272
Общо за месец март: стр. 1316 
Април
#17 Малки сладки лъжкини Кн.4: Познай кой се върна - Сара Шепард - стр. 288
#18 The Dead Girls' Dance (The Morganville Vampires, #2) - Rachel Caine - стр. 238
#19 Midnight Alley (The Morganville Vampires, #3) - Rachel Caine - стр. 256
#20 Пърси Джаксън и Боговете на Олимп-Похитителят на мълнии - Рик Риърдън - стр. 352
#21 Непокорна: Училище за вампири - кн. 4 - П. С. Каст, Кристин Каст - стр. 312
Общо за месец април: стр. 1446

Май
#22 Feast of Fools (The Morganville Vampires, #4) - Rachel Caine - стр. 248
#23 Боен клуб - Чък Паланюк - стр. 224
Общо за месец май: стр. 472

Юни
#24 Вечна - (Безсмъртните, #1) - Алисън Ноел - стр. 288
#25 Таен вампир (Нощен свят, #1) - Л. Дж. Смит -  стр. 216
#26 Братството на черния кинжал Кн.1: Тъмна любов - Дж. Р. Уорд - стр. 372
Общо за месец юни: стр. 876
Юли
#27 Преследвана: Училище за вампири - кн.5 - П. С. Каст, Кристин Каст - стр. 336
#28 Изумителният Морис и неговите образовани гризачи - Тери Пратчет - стр. 270
#29 Момичето, което преследваше луната - Сара Адисън Алън - стр. 256
#30 Нощен свят Кн 2: Дъщери на мрака - Л. Дж. Смит - стр. 220
#31 Ш - ш - шт! - Бека Фицпатрик - стр. 288
Общо за месец юли: стр. 1370
Август
#32 Малки сладки лъжкини Кн.5: Мис Порочна - Сара Шепард - стр. 292
#33 Морето на чудовищата - Пърси Джаксън #2 - Рик Риърдън - стр. 288
#34 Краткият втори живот на Бри Танър - Стефани Майър - стр. 158

Общо за месец август: стр. 738
Септември
#35 Академия за вампири: Целуната от сянката/ Кн.3 - Ришел Мийд - стр. 368
#36 Академия за вампири: Кръвно обещание/ Кн.4 - Ришел Мийд - стр. 414
#37 Академия за вампири: Духовна връзка/ Кн.5 - Ришел Мийд - стр. 489
#38 Дарба: Далеч от очите, далеч от ума - книга 1 - Мерилин Кей - стр. 192
#39 Дарба, книга 2: По-добре късно, отколкото никога - Мерилин Кей - стр. 180
#40 Прелестни създания - Ками Гарсия, Маргарет Стоъл - стр. 416

Общо за месец септември: стр. 2 059

Октомври
#41 Малки сладки лъжкини - книга 6: Убиец - Сара Шепард - стр. 288
#42 Нека ти разкажа - Хорхе Букай - стр. 240

Общо за месец октомври: стр. 528 

 


Общо всичко (до момента): стр. 11720

неделя, 15 август 2010 г.

Глухарче



Част от глухарче видях. 
С любопитство хванах го. 
С любов разгледах го.
С надежда изпратих го.


- Пожела ли си нещо? - попита някой.
- Пожелах си много неща.

изкрейзване...




Съвсем си изкуках. Това не е нормално да пускам по няколко поста на ден.
Ей ти, обърна целия ми свят! Не мога да върна времето на зад...


...и все си мисля,
че е било за добро.


Показа ми света, такъв какъвто го виждаш ти.
Сега, когато погледна моя предишен свят - не го ща.
Искам твоя!
Искам го завинаги...
И времето нека спре.

Благодаря ти...



Благодаря всеки божи ден, 

че те срещнах.
Не съжалявам!
Нищо не се случи.
Но така си мислиш ти.
Заблуждаваш се. 
Ти ми даде много,
а дори и не го разбра.
Достатъчно ми беше.
Отвори ми очите.
Благодаря ти!

Ти си виновникът за всички тези постове!

Сега гледам по друг начин на живота
и виновника за това 
си ТИ!

Морски полъх

Не спирам да мисля за думите ти.
Как така усети какво си мисля?
Как разбра от какво имам нужда?
Истина ли е това,
което каза или просто думи.
Думи събрани от звукове.

Тази песен ми напомня за онази вечер.

Усещане.



Видях те.

В същия миг усетих силата,
която към теб ме тегли. 
Усетих погледа ти,
още преди да ме погледнеш.
Знаех, че ще ми направиш впечатление,
още преди това да се случи.

Когато се приближи, 
въздухът се нажежи.
Усетих електричество.
Усети ли го и ти?
Така трябва да е било.
Зениците ти се разшириха от учудване.
Усети го.

А аз разбрах какво ще стане,
още в мига, в който те видях.

Говореше ми и
сякаш бяхме само двама.
Други нямаше.
Не ни и трябваха.
Погледнех ли те 
разбирах за какво си мислиш.

*Случайно докосване.*
Усети ли го?
Електричеството.
Стана по-силно.
Вече го усещах,
още преди да влезеш в стаята.
И ти нали?

*Студено ми е.*
Даде ми блузата си.
Ръцете ни се докоснаха.
Усети ли го?
Усетих го и аз.
Блузата ти напомняше на теб.
Нямаше мирис,
но на мен ми миришеше на теб.
Беше толкова топло и уютно.
Времето спря.
Електричеството се усили.
Без да ми казваш разбрах,
че това е любимата ти блуза.

Електричеството се усили.
Не можех да издържа повече.
Свалих блузата ти.
Ти потърси причина
да я прибереш веднага.

Предадох ли ти достатъчно електричество?
Ти на мен да.
Усещах го дни след това.
Дни наред.
Усещам го и сега,
само при спомена за теб.

Казват, че сродните души усещат електричество във въздуха.
Ти ли беше моята сродна душа?


събота, 14 август 2010 г.


~ Не бягай от любовта. Нито я преследвай. Остави я сама да се намести в живота ти ! ..