Ти. 

Твоят мирис. 
Побърква ме!

Усещам те навсякъде.
Около мен.
До мен.
Върху мен.
Навсякъде ми мирише на теб.

Спри! 
Престани!
Всеки път щом вляза
в стаята те усещам...
И това ми причинява болка.
Връща спомени...
а аз не искам тези спомени.
Вземи си ги обратно!
Не ги ща!

Задушаваш ме...
Не мога да дишам вече, 
усещам те навсякъде около мен
и спираш дъха ми...

Задушаваш ме...

Мамка му, спри да ползваш същия омекотител!
Знаеш, че ми е любимия...

Днес е началото на моя нов живот !

Аз започвам точно днес!

Всички хубави неща идват към мен!
Аз съм благодарена да бъда жива!
Аз виждам красотата навсякъде около мен!
Аз живея със страст и цел!
Аз се смея и се зрабавлявам всеки ден!
Аз съм буденa, енергизиранa и живa!
Аз се фокусирам върху всички добри неща в живота!
И изказвам благодарност за всяко едно от тях!
Аз съм в мир и едно цяло с всичко!
Аз чувствам любовта, щастието и изобилието!
Аз съм свободенa да бъда себе си,,аз съм великолепието в човешка форма!
Аз съм съвършенството на живота!
Аз съм изключително благодаренa!
Да Бъда-Аз !!!

Поглед в миналото

В хороскопа ми за днес пишеше, че мислите ми през цялото време ще се лутат в миналото. Е оказа се верен... Замислих се колко много съм се променила и било ли е към добро или по-скоро към лошо. Някои неща ги прецених, други - не. Тези другите неща не бих и могла сама да ги преценя. Трябва си чуждо мнение :)

Все пак реших да си прослушам музиката от компа в папка *хванах_прах_отвори_ме_най-накрая_ откачалко!* и тя естествено навя много спомени. Няма да коментирам какви - те си остават единствено в моята глава. 

Имаше един период, в който всяка сутрин, когато бях на училище (демек много, много рано сутрин 3-4 да кажем) ставах да уча, а наближеше ли 6 пусках компа и слушах задължително няколко пъти една песен. Ето я и нея:



Една от многото любими ми е... дано ви хареса :)

...

Понякога хората живеят с илюзията, че щастието е онова което им липсва.

Не е щастие това, което им липсва. Липсва им любов! ♥
 

Щастието не е вечно, любовта също, но се създава илюзия за вечност докато си влюбен. 

И това те прави по-добър човек.

И както казах - надявам се да съм се завърнала. :)

"- Защо упорстваш? От личен опит те уверявам, че не е чак толкова интересно.
- Кое?
- Да си нормален." 

Сара Адисън Алън

Наистина не е интересно. Така си част от тълпата. Но, когато има нещо било то и само едно единствено нещо да те отличава от останалите и се чувстваш някак... по-добре?!

"Модата не бива да е критерий за ценността на човека."

Сара Адисън Алън

Всеки се стреми да прилича на някого. И за какво?! За да следва своя идол?! Не е ли по-лесно сам да си си идол? За мен е! Всеки има собствен вкус и собствени виждания за света... нека ги следва!

Много ми е странно като ми се почне една тирада от еднообразен тип късметчета.

Единствения начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш... Какво чакаш? ;-)

Какво чакам?! Ами чакам да се случи нещо и света да стане по-добър... Няма нали? Еми значи няма да се случи. А и освен това, ако се отдадеш на изкушението, то вече няма да е изкушение. Не, не искам! Нека си ме изкушава, пък да става каквото ще.

~ И точно когато всичко си дойде на мястото...

Определено! Винаги нещо се обърква. От мен ли е не знам! Тъкмо всичко си се нарежда и хоп... отново си в черната дупка. Там не ти е много уютничко, но все пак става. Там всичко ти е толкова прозрачно. Виждаш всичко - лъжите, чувствата, мислите и постъпките, които са направили и които ще направят. Просто го усещаш... И ти става еднообразно и скучно. Защо винаги трябва да е скучно?! Така се получава ще каже някой, ама не е винаги така. Друг ще каже "както си го направиш". Е да го правиш, да го правиш, колко да го правиш?! И това писва. 

Последни мисли

Ей нещастник! Няма да ти се моля повече на тебе!
Няма разбери! 
Вече каквото и да направиш - аз взех решение!
Няма да ти се моля никога!
Тази грешка никога повече няма да я допусна.
Ако си свикнал да ти се молят - пикли колкото искаш ти припкат в краката.
Не знаех, че си толкова долен.
Не знаех, но го научих и ти съчувствам... Или не по-точно...
Съжалявам те!
А не трябва...

...Казвам си повече няма да мисля и пиша за теб!

Но този пост е последен! Тази песен колкото и да ми харесва сякаш за теб е писана:

Може биии... завръщане?!

От колко време не съм писала нищо тук - не е истина просто. Дано вече имам повече време и да поствам тук от време на време. Да се знае че все още съм жива, ако не друго :)

Наминавам да кажа само едно - надявам се да се завърна скоро. Е няма да пиша кой знае колко повече от преди, но поне се надявам да пиша хаха