неделя, 25 септември 2011 г.

Съкровищата на пътешественика, #5



Тънката линия между провала и успеха.  

ПEТИ ПРИНЦИП НА УСПЕХА
Ще посрещна деня с опрощение

Твърде дълго прошката стоеше заключена в сърцето ми в очакване да оповестя наличието й при появата на някой, който я заслужава. Уви, смятам повечето хора за недостойни да получат моята прошка - и тъй като никой не ме молеше за нея, аз я пазех за себе си. Сега скътаната прошка покълна в сърцето ми и като развалено зърно даде горчив плод.
Време е да сложа край на това. В този момент животът ми поема към нова надежда и увереност. Аз съм един от малцината в целия свят, посветени в тайната. Знам как да превъзмогна гнева и възмущението и разбирам, че прошката има стойност само когато е подарена. Чрез опрощението аз се освобождавам от демоните на миналото, които така или иначе не са ми необходими, и поставям ново начало.
Ще посрещна деня с опрощение. Ще простя и на тези, които не са ме молили за това.
Колко пъти съм кипвал от гняв заради думите или действията на някой, който не съзнава или не се интересува какво ми причинява! Губил съм безценни часове да си представям как му отмъщавам или споря с него! Сега разбирам каква е истината за този психически тормоз. Яростта, с която съм го подхранвал, често е била едностранна, защото хулителят почти никога не се замисля за обидата, която е нанесъл.
Отсега нататък тихомълком ще прощавам дори на онези, които не разбират, че се нуждаят от това. Дарявайки прошка, аз повече няма да се оставям на безполезните мисли. Отказвам се от горчивината. Ще посрещна деня с опрощение. Ще простя на онези, които ме критикуват и обиждат несправедливо.
Всеки, който подчинява живота си на мнението на другите, е роб. Аз не съм роб. Вече избрах съветниците си. Мога да правя разлика между добро и зло. Знам, кое е най-доброто за бъдещето на семейството ми - и нито заблуждаващите мнения, нито несправедливите критики ще ме отклонят от целта. Критиците на стремежите и мечтите ми не разбират високата цел, която съм си поставил. Няма да допусна тяхното презрение да се отрази на поведението и целите ми. Прощавам им за това, че са лишени от прозорливост, и продължавам напред. Вече знам, че  чуждите критики са цената, която трябва да заплатя, за да надскоча посредствеността.
Ще посрещна деня с опрощение. Ще простя и на себе си.
В продължение на много години аз бях най-големият си враг. Премислях отново и отново всяка грешка, всяка невярна преценка, всеки провал. Всяко неспазено обещание, всеки пропилян ден, всяка непостигната цел увеличаваше неудовлетворението ми от живота. Тревогата ме сковаваше в парализираща схватка. Изпитвах разочарование от себе си и допълнително го засилвах, като реагирах с бездействие.
Днес разбрах, че е невъзможно да се боря с врага в свое лице. Ще изтрия съмненията и страховете, които възкресяват миналото. Отсега нататък миналото ще престане да предопределя съдбата ми.
Простих си. Животът ми започва отначало.
Ще простя дори на онези, които не са ме молили за това. Ще простя на всички, които ме критикуват несправедливо и ме обиждат. Ще простя на себе си.
Ще посрещна деня с опрощение.

петък, 16 септември 2011 г.

Беше септември...



Беше септември. Mесеца, когато всичко се натъжава без някаква конкретна причина. ♣
Рей Бредбъри

неделя, 11 септември 2011 г.



И точно когато обърнах гръб на любовта се обърнах и те  видях ;x ..

Причини...




100 причини,
ще ми напомнят за теб
нощ и ден.
100 причини,
защо искам да те забравя.
100 причини,
но нито от тях не ми действа!

  Но, у ви! Не помагат!!!

Аз изглежда все за теб ще мисля.
Вече свикнах, теб да те няма!


Слънчев лъч изгря..
и ума ми заслепи!

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Съкровищата на пътешественика, #4



Тънката линия между провала и успеха.

ЧЕТВЪРТИ ПРИНЦИП НА УСПЕХА
Днес ще избера да бъда щастлив

От този момент нататък аз ще бъда щастлив човек, защото вече знам къде се корени щастието. И други преди мен са успявал ида открият как се стига до него. Сега знам, че щастието не е емоционален фантом, който ту се появява, ту изчезва от живота ми. Щастието е избор. То е крайният резултат от моите мисли и действия, които допринасят за извършването на определена химическа реакция в мозъка. Тази реакция предизвиква щастие и аз знам как да го постигна.
Ще посрещам всеки ден с усмивка. Дори тя да стои на лицето ми съвсем за кратко, в тялото ми ще се разлее радостно вълнение. С нетърпение очаквам възможностите, които денят ще ми предостави.
Смехът е външната проява на ентусиазма, а аз знам, че той е двигателят на света. Ще се смея винаги когато имам възможност. Ще привличам хората със своето усмихнато сърце. Светът принадлежи на ентусиастите,  а останалите ги следват навсякъде.
Днес ще избера да бъда щастлив. Ще се усмихвам на всеки срещнат.
Усмивката ще бъде визитната ми картичка. Тя е най-мощното оръжие, с което разполагам. Усмивката има силата да разкъсва окови, да топи ледове и да укротява бури. Ще я използвам постоянно. Хората, с които работя всеки ден, ще подкрепят идеите ми, защото съм усмихнат. Винаги ще се усмихвам пръв. Демонстрирането на добро настроение ще покаже на другите какво очаквам в отговор.
Днес ще избера да бъда щастлив. Благодарен съм за това, което имам.
Доскоро се обезсърчавах, когато изпадах в тежки ситуации, защото никога не сравнявах живота си с този на по-злочестите. Също както свежият бриз разчиства мъглите, от днес чувството ми за благодарност ще пропъжда облаците на отчаянието.
Господ ме е дарил с много качества и трябва да съм МУ благодарен за това. Твърде често се молех като просяк, непрекъснато исках повече и все забравях да благодаря. Не искам да приличам на алчно дете, което не цени и не уважава онова, което има. Благодарен съм, че мога да виждам, чувам и дишам. Ако някога получа повече, ще съм благодарен за изобилието.
Ще посрещам деня с усмивка. Ще се усмихвам на всеки срещнат. Благодарен съм за това, което имам.
Днес ще избера да бъда щастлив.

Съкровищата на пътешественика, #3



Тънката линия между провала и успеха.

ТРЕТИ ПРИНЦИП НА УСПЕХА
Сърцето ми е изпълнено с решителност


Някога един мъдрец е казал: "Всяко дълго пътуване започва с първата крачка." Знам, че е истина, и правя първата крачка днес. Твърде дълго краката ми пристъпваха колебливо и се движех по-скоро назад, отколкото напред, тъй като се бях оставил да ме носи вятърът. Критиката, осъждането и оплакването са деца на вятъра. Те идват и завладяват изтощения дъх на низшите същества - но вече нямат власт над мен. От днес аз ще определям посоката. Курсът ми е предначертан. Сърцето ви е изпълнено с решителност. Ще отстоявам възгледите си а света.
Всяка сутрин ще посрещам с радостно вълнение новия ден и възможностите за промяна и развитие. Мислите и действията ми ще бъдат насочени към напредъка и няма да се плъзгат в тъмните дебри на съмнението, нито в калното тресавище на самосъжалението. Няма да се колебая да споделям възгледите си, а когато останалите видят вярата в очите ми, ще ме последват.
Вечер ще слагам глава на възглавницата с щастливо изтощение и със съзнанието, че съм направил всичко по силите си, за да следвам своя път неотклонно. Когато заспя, мечтата, озарявала деня ми, ще бъде с мен и в мрака.
Имам мечта. Велика мечта. Никога няма да съжалявам за нея. Няма да позволя да си отиде, защото ако това се случи, животът ми ще свърши. Надеждите, страстите и идеите ми за бъдещето определят моето съществуване. Който не мечтае, никога няма да има сбъдната мечта.
Сърцето ми е изпълнено с решителност. Няма да чакам.
Знам, че целта на размишленията е да се стигне до решение. Погледнах от всички ъгли. Прецених всички възможности. Сърцето ми реши. Не се боя. Ще направя своя ход сега, без да се обръщам назад. ако отложа за утре, после може да го отложа и за вдругиден. Няма да протакам. Проблемите не изглеждат толкова сериозни, когато се изправя срещу тях. Ако пипам тръните предпазливо, те ще ме убодат, но ако ги сграбча дръзко, бодлите им ще се счупят и няма да ме  наранят.
Няма да чакам. Упорито ще отстоявам възгледите си за бъдещето. Курсът ми е предначертан.
Сърцето ми е изпълнено с решителност.