Уморих се от живота.
Толкова е несправедлив.
Съсипва те.
Унищожава те.
Толкова много маски има.
Толкова много зло.
За някои е фикс идея да ти съсипят живота.


Живееш. Раждаш се. Порастваш. Влюбваш се. Остаряваш. Умираш.
И за какво?
Нищо от това няма смисъл, но продължаваме да го правим.
По свое му.

Нямам нищо.
Нямам вече муза.
Нищо вече не ми остана.
Дори надеждата...
и тя вече гасне, чезне.
Чакам вдъхновение.
Чакам и се моля да дойде по-бързо.
Чакам да го срещна,
а то не среща мен.