Защо светът е така лошо устроен?
Толкова много ли искам?
Малко щастие в сивия ден...
малко...

Защо?! ;(

Защо?
Защо все на мен?!
Писна ми вече!
Все на мен ще се случи.
Все мен ще ме предадат...
Защо?
Какво съм направила?
С какво съм го заслужила?
По-щастливи ли сте сега?!
Когато аз страдам...
Дано поне да си е струвало усилията.
Доволни ли сте от живота?
Доволни ли сте от себе си?
Доказахте ли се пред света?
Като лицемери, използвачи, доносници...
клюкари, интриганти, курви...
лъжливи приятели, лъжци....
И вашето време ще дойде.
И вашите мръсни ризи ще излязат на яве.
Аз няма да направя нищо.
Съдбата ще го направи, вместо мен.

Реших да си направя един експеримент. В хороскопа ми пише:
 Не всичко е толкова лесно да го забележиш в петък и събота. Определено впечатленията ти в момента са измамни. Почакай до неделя, когато дълбоката мисъл за всичко, което си постигнала до момента, се освежава с нови фактори под благосклонното отношение на звездите над невероятния ти любовен живот. Готова ли си?


Да видим какво ще мога да кажа по въпроса в неделя или в понеделника.



П.С. Ако доживея до тогава (: 

Остави ме! Друга съм вече аз...

Какво пак се опитваш да направиш ти?
Да направиш с мен пак?
Разбери - втори път няма да вляза в капана ти.
Втори път няма да ме пречупиш така лесно.
Аз не съм вече същата.
Промених се. Но не благодарение на теб!
Втори път няма да ме разпилееш на парченца.
Втори път няма да чакам някой да ги събере.
Или поне да ми помогне в мъките ми...
Втори път няма да има!
Запомни го!
Запомни го добре!
И за Бога спри!
Каквото и да си намислил - просто СПРИ!
Този път съм друга.
Изградих си имунитет срещу теб.
До сега не успя да ме пречупиш.
Няма да успееш и занапред.
За това ето ти един съвет - откажи се.
Остави ме да гледам облаците и да се рея сред тях.
Остави ме!

Love actually... is all around

Хах
Забавно е.
Какво нещо е живота а?
Хах...
Когато се откажеш от всичко,
получаваш всичко.
Отказваш се от него...
Отказваш се от друг...
Отказваш се от мечта...
и после още една...
и още една..
Отказваш се от мечтите си.
Спираш да мечтаеш вече.
Отказваш да живееш..
Отказваш се от всичко.
Не виждаш никакъв смисъл.
Съществуването ти е без смисъл.
Разбираш го.
Та ти си прашинка,
в този огромен свят.
И вятъра те духа и се движиш.
Не можеш да го контролираш.
Отказваш се от всичко...
И тогава....
се появяват те...
хората, мечтите, смисъла на живота...
Всичко ти се връща със страшна сила.
Урагана от емоции те зашеметява.
Но ти вече не си същия човек...
Минал си през сивотата на живота...
Минал си през скръбта...
Минал си през бездънната бездна;
През черната дупка и си излязъл от нея.
Никой не излиза същия...
Всеки път когато влезеш - излизаш друг.
Все същия и така различен...
И понеже си се отказал от много неща...
Не очакваш нищо вече.
Отказал си се да мечтаеш и  да се надяваш.
И когато не очакваш - то се случва.
Получаваш всичко.
Щастлив си.
И цениш малките неща,
дори и жестовете (:

Светът става по - хубав.
По-цветен...
Всичко около теб е цветове.
Цветове и те те рисуват.
Рисуват теб...
като личност, като човек, които обича и е обичан...
Понякога не от онези, от които ни се иска...
Но е обичан!
И е щастлив!
В този сив и скучен свят
ти си една звезда, която страни от другите
и свети със собствена светлина...
по-ярка, по-цветна, по-красива.
И всеки когато я погледне се усмихва.
И взима част от нея.
И я пази цял живот!

Love actually... is all around

Щом избледняла съм вече аз от очите ти...
Защо продължаваш да ме гледаш?
Защо продължаваш да ме гледаш така?
Защо продължаваш да ме искаш близо до себе си?
Защо продължаваш дори може би и несъзнателно да вървиш до мен?
Защо продължаваш?
Защо продължаваш да ме искаш, дори и да не си признаваш?
Защо продължаваш да упорстваш сам със себе си?
Защо още търсиш причина да ме докоснеш.
И винаги се възползваш от момента.
Никога не пропускаш...
Не виждаш ли...
Не ти обръщам внимание вече.
Не ти ли стана ясно вече?
Отказах се отдавна от теб.
Много преди ти да го осъзнаеш.
А сега обвиняваш мен.
Смяташ, че ти пръв си осъзнал нещата.
Грешиш.
Но, не съм аз човекът, който ще ти го каже.
Дори и да ти го покажа, няма да го оцениш.
Нито пък ще повярваш.
Живей си така...
Непросветен!

Някой винаги чака някого, а другия никога не се завръща у дома.

Винаги някой обича някого малко повече, отколкото е обичан и след време този някой изпитва желание да унищожи другия, за да не му причинява болка.

- Рей Бредбъри

Гърдата или млякото

Жаден си да знаеш,
жаден да растеж,
жаден да осмислиш всичко
и да полетиш...
И днес може би
аз съм гърда,
от която пиеш мляко
и засищаш глада...
Чудесно е, че днес
желаеш тази гърда.
Но не забравяй:
утолява жаждата ти не тя...
А млякото!

Хорхе Букай

Ето - аз дишам, работя, живея

Ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша(тъй както умея).
  С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.


С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!


Да кажем, сега ми окачат
въжето и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"


За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.


Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.


Но ето, да кажем,
вий вземете, колко?-
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.


Какво ще остане
от мене тогава?-
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.


Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?


А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!



"Вяра", Никола Вапцаров <3

Иска ми се книгата ми на живота да беше написана с молив ... има няколко страници, които искам да изтрия.