Много ми е странно като ми се почне една тирада от еднообразен тип късметчета.

Единствения начин да се отървеш от изкушението е да му се отдадеш... Какво чакаш? ;-)

Какво чакам?! Ами чакам да се случи нещо и света да стане по-добър... Няма нали? Еми значи няма да се случи. А и освен това, ако се отдадеш на изкушението, то вече няма да е изкушение. Не, не искам! Нека си ме изкушава, пък да става каквото ще.

~ И точно когато всичко си дойде на мястото...

Определено! Винаги нещо се обърква. От мен ли е не знам! Тъкмо всичко си се нарежда и хоп... отново си в черната дупка. Там не ти е много уютничко, но все пак става. Там всичко ти е толкова прозрачно. Виждаш всичко - лъжите, чувствата, мислите и постъпките, които са направили и които ще направят. Просто го усещаш... И ти става еднообразно и скучно. Защо винаги трябва да е скучно?! Така се получава ще каже някой, ама не е винаги така. Друг ще каже "както си го направиш". Е да го правиш, да го правиш, колко да го правиш?! И това писва.