От много време не съм писала. Просто нямах настроение за писане. Много неща пропуснах да споделя... Както и да е.
Новата ми мания е Лерман. Точа лиги по него. Тейлър пасти да яде! Голям сладур е и чакам с нетърпение филма за Пърси! Както и книгата. Стига да съумея да стигна да отида до някоя книжарница, добре ще да е.
Пишеше ми се по друга причина. Ама естествено пак ми убиха желанието! Уви.
Пич сънувам те цяла седмица. Що?! Де да знаех... Остави всичко друго ама винаги знаех какво ще стане, сми като те видя и знаех какво ще направиш, къде ще погледнеш, какво ще кажеш. Като някакво дежа ву...
Защо те сънувам мамка му!?! Когато му беше момента се правеше на тапир! После аз се правих, че не ми пука за теб! В действителност беше спряло да ми пука. Можех да си те подминавам, колкото си искам. Дори бях забравила за присъствието ти около мен. Виждах те всеки ден, но не реагирах на видяното. Просто някакъв образ, както всеки друг непознат по улицата. Даже те виждах само чрез периферното зрение понякога и колкото и да обичам да гледам хората по този начин, ти пак не ми задържаше интереса. Всъщност никой не го. Защо ли?! Де да знаех отговора на този въпрос. Уви!
Какво се случи? И това не знам. Продължаваше да се правиш на идиот, след което започна открито да ме дразниш и да слухтиш разговорите ми. В тоя период не водех много много разговори между другото и бях в някакво кисело настроение непрекъснато. После започнах да те хуля. Ама открито нали, всичко в очите ти казвах, защото е много лесно зад гърба... Истината понякога боли, но е истина! Ти не зацепваше около 1-2 седмици, но после някъде загря. Странно какви са тия магии? Започна да се пробваш да завържеш разговор... и то как! Нещо свързано със "Здрач". Пич, бъди по-креативен бе маму му стара! Е, чудото взе, че стана! Почна да успява в разговорите. Хубаво и? Какво от това?! Започна да прекарваш повече време на около... хах Какво стана? Защо пак не мога да спра да мисля за теб?! Нищо особено, просто... представям си разни неща и накрая се чудя тва истина ли беше или отново моето развинтено въображение! Какво стана? Няколко разговора. Е, и?! Това какво променя. Не знам. Какво промени. Може би факта, че спря да се правиш на дебил. А? Така повече те забелязвах и?! Върха беше миналата седмица. И преди сме си писали, ама деня?! Защо ми писа?! Хубав разговор проведохме, аз се базиках, той прие по друг начин нещата. Е, в последствие схвана де... На другия ден добър разговор стана...
Днес. Мамка му защо пак ме гледаше така? Тоя поглед ми липсваше. За последно го видях преди много време. Погледа. Нищо чудно и него да сънувам след днес. Мамка му знам, че няма да се получи. Не искам да храня напразни надежди. Човека се пробва, а аз се правех на тъпа овца! Питайте ме защо?! Моя милост глупачката! Защо съм толкова тъпа и винаги прецаквам всичко?! Защо?! Мразя се сериозно! Мразя се! Мразя се за това, което можеше да в момента и аз провалих всичко с това, че не отговорих. О, не... не искам пак да попадам в оная скапана дупка, от която той ме измъкна, направена от друг... Не искам отново да вървя като някаква мумия и да не виждам и чувам нищо. Да не усещам нищо. Да не чувствам нищо. Просто да се чудя защо съществувам. Дай ми смисъл да съществувам. Моля те! Ако ще правиш нещо по въпроса прави го по-живо, защото пак ще изпадна в ужасната черна дупка. Не искам там. Не ми харесва. Моля те!
Днес ме погледна... подкосиха ми се краката. Отново. И всичко заради погледа. Мамка му исках да дойда и да се вгуша в теб. Искам да ти кажа всичко, но не мога. Страх ме е. Да знаех от какво ме е страх. Добре щеше да е. Днес... човече спомних си как ме прегръщаше... да му се невиди непрекъснато си го представям отново и отново. Не мога да спра. Всичко на забавен каданс, сякаш времето е спряло и около нас няма други хора. Само аз и ти. Погледа. Тоя поглед... никога няма да го забравя. Сякаш прегръщаш не мен, а сърцето ми. Пленяваш го. Това ми липсва. адски ми липсва. Върни ми сърцето мамка му. Искам си го! Или ми го върни, или ще изтръгна твоето!!! Не се шегувам!
Сега седя и цивря. Да ме пита човек защо цивря в 12 през нощта?! Тъпо. Адски тъпо.
Имам чувството, че си единствения който ме е виждал в такова настроение - гадно, кофти и всичко останало и като за капак да се разцивря. Ей така. За спорта. Защото прекалено много съм събрала в себе си. Единствения, който като ме видя не ми се изхили в лицето. Благодаря! Поне не го направи пред мен. После ми се смей пред всички останали колкото щеш... 10х, че се смили над мен. Винаги ме защитава. Много ти благодаря за това!
Леле колко изписах, но ми олекна. Това е важното за мен. Пич ти си вдъхновението на всичко това...
Разбирам, че прекалих "малко" с псуването, ама като не мога да се стърпя. Не, аз търпя, ама се натрупва и се пази вътре в мен, а това хич не ми се отразява добре. Но сега... чувствам, че премахнах цялото напрежение, което бях натрупала. Излях си душата, а това рядко правя. Може би това ми е проблема. Иска ми се да можеш да разбереш, но уви - няма как. И мечти повече не останаха. Всичко ми взе... Нищо не остава. Ето пак цивря. О.о спирам.
Хубаво е човек да мечтае. Аз прекалявам. Това е резултата. Душата ми се храни само с празни надежди и нищо друго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар