Реших да си направя един експеримент. В хороскопа ми пише:
 Не всичко е толкова лесно да го забележиш в петък и събота. Определено впечатленията ти в момента са измамни. Почакай до неделя, когато дълбоката мисъл за всичко, което си постигнала до момента, се освежава с нови фактори под благосклонното отношение на звездите над невероятния ти любовен живот. Готова ли си?


Да видим какво ще мога да кажа по въпроса в неделя или в понеделника.



П.С. Ако доживея до тогава (: 

Това, което прави пустинята прекрасна е, че някъде тя таи кладенец. 

Антоан дьо Сент 

Ще те намеря ли някога мои кладенецо?
Ще те намеря ли...

Някъде четох, че сънуваш хората, които искат да те видят. Съжалявам, не помня къде беше... Но щом почти всеки ден те сънувам, досега ти да беше примрял от липсата ми или по-точно от неутралността ми.

И ти продължаваш
в сънищата ми да идваш.
Не разбра ли?!
Не те искам!
Няма да станеш такъв, 
какъвто си.
Не и на живо,
на живо си друг,
макар един и същ...
Ще си останеш само сън.

Пълнолуние.
Защо ме тормозиш ти?
Да стоя в 3 часа през нощта и да се лутам из къщата...
И не мога да правя най-любимото ми,
а именно да спя!

Морски полъх

Не спирам да мисля за думите ти.
Как така усети какво си мисля?
Как разбра от какво имам нужда?
Истина ли е това,
което каза или просто думи.
Думи събрани от звукове.

Тази песен ми напомня за онази вечер.

Ти. 

Твоят мирис. 
Побърква ме!

Усещам те навсякъде.
Около мен.
До мен.
Върху мен.
Навсякъде ми мирише на теб.

Спри! 
Престани!
Всеки път щом вляза
в стаята те усещам...
И това ми причинява болка.
Връща спомени...
а аз не искам тези спомени.
Вземи си ги обратно!
Не ги ща!

Задушаваш ме...
Не мога да дишам вече, 
усещам те навсякъде около мен
и спираш дъха ми...

Задушаваш ме...

Мамка му, спри да ползваш същия омекотител!
Знаеш, че ми е любимия...

Среднощтни мисли - част 2

Хей, що не те видях снощи?! То се очакваше де... Винаги щом направа нещо с външния си вид, да се оприлича на другите и ти не се вясваш пред погледа ми. Що? По-добрия въпрос - как знаех? Знаех го! Сънувала ли съм го? Да аз съм луда вещица... бла-бла-бла. 
Днес седя и си блуждая някъде над тетрадката, която имах да преписвам - гадост! Та.. по-едно време ми изплуват в съзнанието едни таквиз стари образи в главата, смисъл стари - от бая време и някъде зацепих след малеее супер много време каква  е била целта. Всичко тръгна от това, че пишех някакъв тест за алкохолните напитки, и по-точно високо алкохолните. Просветна ми, че алкохола отпуска и маха задръжките и т.н. Ето ква ти е била целта пич! Разкрит си! Вярно не се бях замислял ама хич относно тва, ама ето дойде време - замислих се! Ето що ме гледаше така пич! Ето за кво е идело реч. Ма аз нали съм тъпа и луда па и вещица на всичко отгоре... айде няма да коментирам. Стигнах до заключението, че няма смисъл, щото си прост тапир. Що не ме пита бе? Що?!

Бтв вчера как се гъбарках с един в диското. Напълни ми се душата начи! Него го знам от много време и плейбойче го раздарва, ама нали по-малък от мен, нищо не смее да ми каже и т.н. Та гледам го аз отива и сяда върху багажа ми... на мен съответно ми кипва и си съставям план в главата : "Затръгваме ли си ще го разкарам тоя нещастник от там!". Стана време, дойде му времето, и на телефона му дойде време най-накрая някой да го извади от дупката в масата, в която беше паднал, което ми напомня - хиляди благодарности на момичето без ритъм с дългите пръсти! И... съжалявам, че си надра ръката, но много мерси, че извади телефона! Та, за оня... отивам до него, той нашия ме игнорира... Що ли? Потупвам го по рамото, тоя никва реакция. Почвам да го потупвам повече, потувпане граничещо с удари, силни удари. Тоя нашия дига глава с поглед "Тая па... ти нормална ли си?! Що ми пречиш? Кво искаш?!" Аз му права жест да стане и да си разкара задните части от нещата ми! Тоя пак седи и 2 мин загрява и накрая стана. Аз доволна се оправих с багажа. 

Налудничави мисли посред нощ...

От много време не съм писала. Просто нямах настроение за писане. Много неща пропуснах да споделя... Както и да е. 

Новата ми мания е Лерман. Точа лиги по него. Тейлър пасти да яде! Голям сладур е и чакам с нетърпение филма за Пърси! Както и книгата. Стига да съумея да стигна да отида до някоя книжарница, добре ще да е.

Пишеше ми се по друга причина. Ама естествено пак ми убиха желанието! Уви.
Пич сънувам те цяла седмица. Що?! Де да знаех... Остави всичко друго ама винаги знаех какво ще стане, сми като те видя и знаех какво ще направиш, къде ще погледнеш, какво ще кажеш. Като някакво дежа ву...
Защо те сънувам мамка му!?! Когато му беше момента се правеше на тапир! После аз се правих, че не ми пука за теб! В действителност беше спряло да ми пука. Можех да си те подминавам, колкото си искам. Дори бях забравила за присъствието ти около мен. Виждах те всеки ден, но не реагирах на видяното. Просто някакъв образ, както всеки друг непознат по улицата. Даже те виждах само чрез периферното зрение понякога и колкото и да обичам да гледам хората по този начин, ти пак не ми задържаше интереса. Всъщност никой не го. Защо ли?! Де да знаех отговора на този въпрос. Уви!
Какво се случи? И това не знам. Продължаваше да се правиш на идиот, след което започна открито да ме дразниш и да слухтиш разговорите ми. В тоя период не водех много много разговори между другото и бях в някакво кисело настроение непрекъснато. После започнах да те хуля. Ама открито нали, всичко в очите ти казвах, защото е много лесно зад гърба... Истината понякога боли, но е истина! Ти не зацепваше около 1-2 седмици, но после някъде загря. Странно какви са тия магии? Започна да се пробваш да завържеш разговор... и то как! Нещо свързано със "Здрач". Пич, бъди по-креативен бе маму му стара! Е, чудото взе, че стана! Почна да успява в разговорите. Хубаво и? Какво от това?! Започна да прекарваш повече време на около... хах Какво стана? Защо пак не мога да спра да мисля за теб?! Нищо особено, просто... представям си разни неща и накрая се чудя тва истина ли беше или отново моето развинтено въображение! Какво стана? Няколко разговора. Е, и?! Това какво променя. Не знам. Какво промени. Може би факта, че спря да се правиш на дебил. А? Така повече те забелязвах и?! Върха беше миналата седмица. И преди сме си писали, ама деня?! Защо ми писа?! Хубав разговор проведохме, аз се базиках, той прие по друг начин нещата. Е, в последствие схвана де... На другия ден добър разговор стана...
Днес. Мамка му защо пак ме гледаше така? Тоя поглед ми липсваше. За последно го видях преди много време. Погледа. Нищо чудно и него да сънувам след днес. Мамка му знам, че няма да се получи. Не искам да храня напразни надежди. Човека се пробва, а аз се правех на тъпа овца! Питайте ме защо?! Моя милост глупачката! Защо съм толкова тъпа и винаги прецаквам всичко?! Защо?! Мразя се сериозно! Мразя се! Мразя се за това, което можеше да в момента и аз провалих всичко с това, че не отговорих. О, не... не искам пак да попадам в оная скапана дупка, от която той ме измъкна, направена от друг... Не искам отново да вървя като някаква мумия и да не виждам и чувам нищо. Да не усещам нищо. Да не чувствам нищо. Просто да се чудя защо съществувам. Дай ми смисъл да съществувам. Моля те! Ако ще правиш нещо по въпроса прави го по-живо, защото пак ще изпадна в ужасната черна дупка. Не искам там. Не ми харесва. Моля те!
Днес ме погледна... подкосиха ми се краката. Отново. И всичко заради погледа. Мамка му исках да дойда и да се вгуша в теб. Искам да ти кажа всичко, но не мога. Страх ме е. Да знаех от какво ме е страх. Добре щеше да е. Днес... човече спомних си как ме прегръщаше... да му се невиди непрекъснато си го представям отново и отново. Не мога да спра. Всичко на забавен каданс, сякаш времето е спряло и около нас няма други хора. Само аз и ти.  Погледа. Тоя поглед... никога няма да го забравя. Сякаш прегръщаш не мен, а сърцето ми. Пленяваш го. Това ми липсва. адски ми липсва. Върни ми сърцето мамка му. Искам си го! Или ми го върни, или ще изтръгна твоето!!! Не се шегувам!

Сега седя и цивря. Да ме пита човек защо цивря в 12 през нощта?! Тъпо. Адски тъпо.

Имам чувството, че си единствения който ме е виждал в такова настроение - гадно, кофти и всичко останало и като за капак да се разцивря. Ей така. За спорта. Защото прекалено много съм събрала в себе си. Единствения, който като ме видя не ми се изхили в лицето. Благодаря! Поне не го направи пред мен. После ми се смей пред всички останали колкото щеш... 10х, че се смили над мен. Винаги ме защитава. Много ти благодаря за това!

Леле колко изписах, но ми олекна. Това е важното за мен.  Пич ти си вдъхновението на всичко това... 

Разбирам, че прекалих "малко" с псуването, ама като не мога да се стърпя. Не, аз търпя, ама се натрупва и се пази вътре в мен, а това хич не ми се отразява добре. Но сега... чувствам, че премахнах цялото напрежение, което бях натрупала. Излях си душата, а това рядко правя. Може би това ми е проблема. Иска ми се да можеш да разбереш, но уви - няма как. И мечти повече не останаха. Всичко ми взе... Нищо не остава. Ето пак цивря. О.о спирам.

Хубаво е човек да мечтае. Аз прекалявам. Това е резултата. Душата ми се храни само с празни надежди и нищо друго. 

I want to smash you! (2) продължението...

Добре, това щеше да бъде поредната тъпа публикация меен. Ама ще пиша за друго. Пак може да ви се види тъпо ама ми е много зор!

Обичам да седа и да зяпам през прозореца. Какво? Не ви ли стана ясно вече че не съм си наред?! Незнам що продължавате да се учудвате  - се ми е 300 вече. 

Какво мамка му да облека, dude?! Някой? Естествено, че никой. Писна ми. Ебаси тъпото съществуване. Нямам си и на идея какво да си облека. Като за капак на всичко косата ми след банята (дълго-мнооогоооо дълго време правената процедура по опита да изглежда белкем на нещо не пожъна резултат. Отново!). Бахти тъпнята. Първо се мие с един шампоан, след което се слага друг... ако имаш време и нерви се слага трети... Като свършиш с това се слага балсам и маска. Ако и след това имма още нерви слагам нещо си на Орифлейм. И идея си нямам какво .. с лилава капачка е за къдрава коса. А пропуснах да споделя 30 минутната процедура преди банята - решенето. Та, така си минава моя живот 2 часа се къпа и след което 2 часа съхна. Демек половината ден ми минава в една дейност.

И както споделих вече с Роуз и тя се разсмя да не повярва човек - и аз и пак приличам в главата на ритана зелка и след тва ръчкана от кокошки!

Както и да е. 

Една яка пик за финал на годината! 

I want to smash you! (1)

Е, нека и аз си изпълня моята мисия - нека направа 60 поста за таз година ок?! Наясно съм, че сама си пиша и чета евентуално както обикновено, но истината е че не ми пука! След малко горе/долу след час ще напусна това мое любимо място - района около моето бюро и най-вече компа! Имах няколко оферти къде да празнувам завидната още една година от скапания ми животец, пардон съществуванието ми! Бляяях! Нямам настроение, ама никво! 
След няколко часа ще започне поредната година. И какво?! Пука ли му на някого? Пука ли му на някого за мен?! Как аз се чувствам? Какво аз искам? Някой да отговори ?! Виждам много вдигнати ръце.. някой?! Може би, никой.  

Както обикновено оня откачалник отсреща пак пука с пиратки. Какво му е толкова голямото удоволствие на това мамка му? От 100 броя 2 да са дефектни. И представи си че уцелиш точно тея 2?! Какво прайм тогава?! Оффф какви ги дрънкам пак и аз не знам. 

Диг- донг-данг! Началото на безмислените постове!