Усещане.

Видях те.

В същия миг усетих силата,
която към теб ме тегли. 
Усетих погледа ти,
още преди да ме погледнеш.
Знаех, че ще ми направиш впечатление,
още преди това да се случи.

Когато се приближи, 
въздухът се нажежи.
Усетих електричество.
Усети ли го и ти?
Така трябва да е било.
Зениците ти се разшириха от учудване.
Усети го.

А аз разбрах какво ще стане,
още в мига, в който те видях.

Говореше ми и
сякаш бяхме само двама.
Други нямаше.
Не ни и трябваха.
Погледнех ли те 
разбирах за какво си мислиш.

*Случайно докосване.*
Усети ли го?
Електричеството.
Стана по-силно.
Вече го усещах,
още преди да влезеш в стаята.
И ти нали?

*Студено ми е.*
Даде ми блузата си.
Ръцете ни се докоснаха.
Усети ли го?
Усетих го и аз.
Блузата ти напомняше на теб.
Нямаше мирис,
но на мен ми миришеше на теб.
Беше толкова топло и уютно.
Времето спря.
Електричеството се усили.
Без да ми казваш разбрах,
че това е любимата ти блуза.

Електричеството се усили.
Не можех да издържа повече.
Свалих блузата ти.
Ти потърси причина
да я прибереш веднага.

Предадох ли ти достатъчно електричество?
Ти на мен да.
Усещах го дни след това.
Дни наред.
Усещам го и сега,
само при спомена за теб.

Казват, че сродните души усещат електричество във въздуха.
Ти ли беше моята сродна душа?