Август свърши.
Свърши моето лято.
Не съжалявам.
Беше най-хубавото лято,
прекарано през живота ми.
За 10 дни се промених...
отново.
И виждам пак малките неща...
Това ме прави щастлива!


И ето че вече е септември.
И започва моята последна година в училище...
И идва многото учене, и многото изпити, 
но след това август 2011 - ще си изживея лятото!
С всички екстри!

П.С. Ако ми остане време ще на пиша пост, доста дълг пост за август. Имам поста вече на страници, но моя мързел да ги препиша е по-голям от обикновено. По-голямата част дори все още не е на листа, но са записани. Мисли от влака :) Мисли от моето завръщане и стъпките към остатъка от моя живот...

ти

И ето ме седя.
Пак.
Пак си мисля за теб!
Правя обикновени неща, 
но те ми напомнят за теб.
За лицето ти.
За усмивката ти!
За очите ти...За устните ти.За думите ти...

А пък аз... се усмихвам?! 
Да определено се усмихвам.
И съм щастлива.
Щастлива да те видя.
Дори и това да бъде само в мислите ми : )

Не минава и ден,
в който да не съм благодарила на Бога,
че ни среща.
Случайност ли, съдба ли,
няма значение.

Благодаря, че ни срещна!

Благодаря ти...

Благодаря всеки божи ден, 

че те срещнах.
Не съжалявам!
Нищо не се случи.
Но така си мислиш ти.
Заблуждаваш се. 
Ти ми даде много,
а дори и не го разбра.
Достатъчно ми беше.
Отвори ми очите.
Благодаря ти!

Ти си виновникът за всички тези постове!

Сега гледам по друг начин на живота
и виновника за това 
си ТИ!

Морски полъх

Не спирам да мисля за думите ти.
Как така усети какво си мисля?
Как разбра от какво имам нужда?
Истина ли е това,
което каза или просто думи.
Думи събрани от звукове.

Тази песен ми напомня за онази вечер.

Усещане.

Видях те.

В същия миг усетих силата,
която към теб ме тегли. 
Усетих погледа ти,
още преди да ме погледнеш.
Знаех, че ще ми направиш впечатление,
още преди това да се случи.

Когато се приближи, 
въздухът се нажежи.
Усетих електричество.
Усети ли го и ти?
Така трябва да е било.
Зениците ти се разшириха от учудване.
Усети го.

А аз разбрах какво ще стане,
още в мига, в който те видях.

Говореше ми и
сякаш бяхме само двама.
Други нямаше.
Не ни и трябваха.
Погледнех ли те 
разбирах за какво си мислиш.

*Случайно докосване.*
Усети ли го?
Електричеството.
Стана по-силно.
Вече го усещах,
още преди да влезеш в стаята.
И ти нали?

*Студено ми е.*
Даде ми блузата си.
Ръцете ни се докоснаха.
Усети ли го?
Усетих го и аз.
Блузата ти напомняше на теб.
Нямаше мирис,
но на мен ми миришеше на теб.
Беше толкова топло и уютно.
Времето спря.
Електричеството се усили.
Без да ми казваш разбрах,
че това е любимата ти блуза.

Електричеството се усили.
Не можех да издържа повече.
Свалих блузата ти.
Ти потърси причина
да я прибереш веднага.

Предадох ли ти достатъчно електричество?
Ти на мен да.
Усещах го дни след това.
Дни наред.
Усещам го и сега,
само при спомена за теб.

Казват, че сродните души усещат електричество във въздуха.
Ти ли беше моята сродна душа?