Love actually... is all around

Хах
Забавно е.
Какво нещо е живота а?
Хах...
Когато се откажеш от всичко,
получаваш всичко.
Отказваш се от него...
Отказваш се от друг...
Отказваш се от мечта...
и после още една...
и още една..
Отказваш се от мечтите си.
Спираш да мечтаеш вече.
Отказваш да живееш..
Отказваш се от всичко.
Не виждаш никакъв смисъл.
Съществуването ти е без смисъл.
Разбираш го.
Та ти си прашинка,
в този огромен свят.
И вятъра те духа и се движиш.
Не можеш да го контролираш.
Отказваш се от всичко...
И тогава....
се появяват те...
хората, мечтите, смисъла на живота...
Всичко ти се връща със страшна сила.
Урагана от емоции те зашеметява.
Но ти вече не си същия човек...
Минал си през сивотата на живота...
Минал си през скръбта...
Минал си през бездънната бездна;
През черната дупка и си излязъл от нея.
Никой не излиза същия...
Всеки път когато влезеш - излизаш друг.
Все същия и така различен...
И понеже си се отказал от много неща...
Не очакваш нищо вече.
Отказал си се да мечтаеш и  да се надяваш.
И когато не очакваш - то се случва.
Получаваш всичко.
Щастлив си.
И цениш малките неща,
дори и жестовете (:

Светът става по - хубав.
По-цветен...
Всичко около теб е цветове.
Цветове и те те рисуват.
Рисуват теб...
като личност, като човек, които обича и е обичан...
Понякога не от онези, от които ни се иска...
Но е обичан!
И е щастлив!
В този сив и скучен свят
ти си една звезда, която страни от другите
и свети със собствена светлина...
по-ярка, по-цветна, по-красива.
И всеки когато я погледне се усмихва.
И взима част от нея.
И я пази цял живот!

Love actually... is all around