Щом избледняла съм вече аз от очите ти...
Защо продължаваш да ме гледаш?
Защо продължаваш да ме гледаш така?
Защо продължаваш да ме искаш близо до себе си?
Защо продължаваш дори може би и несъзнателно да вървиш до мен?
Защо продължаваш?
Защо продължаваш да ме искаш, дори и да не си признаваш?
Защо продължаваш да упорстваш сам със себе си?
Защо още търсиш причина да ме докоснеш.
И винаги се възползваш от момента.
Никога не пропускаш...
Не виждаш ли...
Не ти обръщам внимание вече.
Не ти ли стана ясно вече?
Отказах се отдавна от теб.
Много преди ти да го осъзнаеш.
А сега обвиняваш мен.
Смяташ, че ти пръв си осъзнал нещата.
Грешиш.
Но, не съм аз човекът, който ще ти го каже.
Дори и да ти го покажа, няма да го оцениш.
Нито пък ще повярваш.
Живей си така...
Непросветен!