Чувам странен шум.
Обръщам се и виждам луд.
Бягам.
Бягам на където ми виждат очите.
Без посока.
Въртя се в кръг.
Бягам.
За да избягам от лудия.
Спирам.
Хора.
Тълпа.
Вече нищо не може да ми направи.
Не и пред толкова много хора.
Опитвам да се успокоя.
Успявам.
Усещам поглед.
Някой ме гледа.
Вдигам глава от треперещите си ръце.
Онзи някой е бивша любов.
Голяма бивша любов.
Изпива ме с поглед.
Оглежда ме от глава до пети.
Виждам старото пламъче в очите му.
Онова, с което ме гледаше преди.
Отклонява поглед.
Ей, така!
Без поздрав дори.
Кимване, махане с пръсти и тем подобни..
Нищо.
Просто си отмина.
Не очаквах и друго.
Не ме изненада.
Отдавна сме непознати.
Събуждам се.
Отново поредният кошмар.
