Съкровищата на пътешественика, #5

Тънката линия между провала и успеха.  

ПEТИ ПРИНЦИП НА УСПЕХА
Ще посрещна деня с опрощение

Твърде дълго прошката стоеше заключена в сърцето ми в очакване да оповестя наличието й при появата на някой, който я заслужава. Уви, смятам повечето хора за недостойни да получат моята прошка - и тъй като никой не ме молеше за нея, аз я пазех за себе си. Сега скътаната прошка покълна в сърцето ми и като развалено зърно даде горчив плод.
Време е да сложа край на това. В този момент животът ми поема към нова надежда и увереност. Аз съм един от малцината в целия свят, посветени в тайната. Знам как да превъзмогна гнева и възмущението и разбирам, че прошката има стойност само когато е подарена. Чрез опрощението аз се освобождавам от демоните на миналото, които така или иначе не са ми необходими, и поставям ново начало.
Ще посрещна деня с опрощение. Ще простя и на тези, които не са ме молили за това.
Колко пъти съм кипвал от гняв заради думите или действията на някой, който не съзнава или не се интересува какво ми причинява! Губил съм безценни часове да си представям как му отмъщавам или споря с него! Сега разбирам каква е истината за този психически тормоз. Яростта, с която съм го подхранвал, често е била едностранна, защото хулителят почти никога не се замисля за обидата, която е нанесъл.
Отсега нататък тихомълком ще прощавам дори на онези, които не разбират, че се нуждаят от това. Дарявайки прошка, аз повече няма да се оставям на безполезните мисли. Отказвам се от горчивината. Ще посрещна деня с опрощение. Ще простя на онези, които ме критикуват и обиждат несправедливо.
Всеки, който подчинява живота си на мнението на другите, е роб. Аз не съм роб. Вече избрах съветниците си. Мога да правя разлика между добро и зло. Знам, кое е най-доброто за бъдещето на семейството ми - и нито заблуждаващите мнения, нито несправедливите критики ще ме отклонят от целта. Критиците на стремежите и мечтите ми не разбират високата цел, която съм си поставил. Няма да допусна тяхното презрение да се отрази на поведението и целите ми. Прощавам им за това, че са лишени от прозорливост, и продължавам напред. Вече знам, че  чуждите критики са цената, която трябва да заплатя, за да надскоча посредствеността.
Ще посрещна деня с опрощение. Ще простя и на себе си.
В продължение на много години аз бях най-големият си враг. Премислях отново и отново всяка грешка, всяка невярна преценка, всеки провал. Всяко неспазено обещание, всеки пропилян ден, всяка непостигната цел увеличаваше неудовлетворението ми от живота. Тревогата ме сковаваше в парализираща схватка. Изпитвах разочарование от себе си и допълнително го засилвах, като реагирах с бездействие.
Днес разбрах, че е невъзможно да се боря с врага в свое лице. Ще изтрия съмненията и страховете, които възкресяват миналото. Отсега нататък миналото ще престане да предопределя съдбата ми.
Простих си. Животът ми започва отначало.
Ще простя дори на онези, които не са ме молили за това. Ще простя на всички, които ме критикуват несправедливо и ме обиждат. Ще простя на себе си.
Ще посрещна деня с опрощение.

Беше септември...

Беше септември. Mесеца, когато всичко се натъжава без някаква конкретна причина. ♣
Рей Бредбъри

Причини...

100 причини,
ще ми напомнят за теб
нощ и ден.
100 причини,
защо искам да те забравя.
100 причини,
но нито от тях не ми действа!

  Но, у ви! Не помагат!!!

Аз изглежда все за теб ще мисля.

Вече свикнах, теб да те няма!


Слънчев лъч изгря..
и ума ми заслепи!

Съкровищата на пътешественика, #4

Тънката линия между провала и успеха.

ЧЕТВЪРТИ ПРИНЦИП НА УСПЕХА
Днес ще избера да бъда щастлив

От този момент нататък аз ще бъда щастлив човек, защото вече знам къде се корени щастието. И други преди мен са успявал ида открият как се стига до него. Сега знам, че щастието не е емоционален фантом, който ту се появява, ту изчезва от живота ми. Щастието е избор. То е крайният резултат от моите мисли и действия, които допринасят за извършването на определена химическа реакция в мозъка. Тази реакция предизвиква щастие и аз знам как да го постигна.
Ще посрещам всеки ден с усмивка. Дори тя да стои на лицето ми съвсем за кратко, в тялото ми ще се разлее радостно вълнение. С нетърпение очаквам възможностите, които денят ще ми предостави.
Смехът е външната проява на ентусиазма, а аз знам, че той е двигателят на света. Ще се смея винаги когато имам възможност. Ще привличам хората със своето усмихнато сърце. Светът принадлежи на ентусиастите,  а останалите ги следват навсякъде.
Днес ще избера да бъда щастлив. Ще се усмихвам на всеки срещнат.
Усмивката ще бъде визитната ми картичка. Тя е най-мощното оръжие, с което разполагам. Усмивката има силата да разкъсва окови, да топи ледове и да укротява бури. Ще я използвам постоянно. Хората, с които работя всеки ден, ще подкрепят идеите ми, защото съм усмихнат. Винаги ще се усмихвам пръв. Демонстрирането на добро настроение ще покаже на другите какво очаквам в отговор.
Днес ще избера да бъда щастлив. Благодарен съм за това, което имам.
Доскоро се обезсърчавах, когато изпадах в тежки ситуации, защото никога не сравнявах живота си с този на по-злочестите. Също както свежият бриз разчиства мъглите, от днес чувството ми за благодарност ще пропъжда облаците на отчаянието.
Господ ме е дарил с много качества и трябва да съм МУ благодарен за това. Твърде често се молех като просяк, непрекъснато исках повече и все забравях да благодаря. Не искам да приличам на алчно дете, което не цени и не уважава онова, което има. Благодарен съм, че мога да виждам, чувам и дишам. Ако някога получа повече, ще съм благодарен за изобилието.
Ще посрещам деня с усмивка. Ще се усмихвам на всеки срещнат. Благодарен съм за това, което имам.
Днес ще избера да бъда щастлив.

Съкровищата на пътешественика, #3

Тънката линия между провала и успеха.

ТРЕТИ ПРИНЦИП НА УСПЕХА
Сърцето ми е изпълнено с решителност

Някога един мъдрец е казал: "Всяко дълго пътуване започва с първата крачка." Знам, че е истина, и правя първата крачка днес. Твърде дълго краката ми пристъпваха колебливо и се движех по-скоро назад, отколкото напред, тъй като се бях оставил да ме носи вятърът. Критиката, осъждането и оплакването са деца на вятъра. Те идват и завладяват изтощения дъх на низшите същества - но вече нямат власт над мен. От днес аз ще определям посоката. Курсът ми е предначертан. Сърцето ви е изпълнено с решителност. Ще отстоявам възгледите си а света.
Всяка сутрин ще посрещам с радостно вълнение новия ден и възможностите за промяна и развитие. Мислите и действията ми ще бъдат насочени към напредъка и няма да се плъзгат в тъмните дебри на съмнението, нито в калното тресавище на самосъжалението. Няма да се колебая да споделям възгледите си, а когато останалите видят вярата в очите ми, ще ме последват.
Вечер ще слагам глава на възглавницата с щастливо изтощение и със съзнанието, че съм направил всичко по силите си, за да следвам своя път неотклонно. Когато заспя, мечтата, озарявала деня ми, ще бъде с мен и в мрака.
Имам мечта. Велика мечта. Никога няма да съжалявам за нея. Няма да позволя да си отиде, защото ако това се случи, животът ми ще свърши. Надеждите, страстите и идеите ми за бъдещето определят моето съществуване. Който не мечтае, никога няма да има сбъдната мечта.
Сърцето ми е изпълнено с решителност. Няма да чакам.
Знам, че целта на размишленията е да се стигне до решение. Погледнах от всички ъгли. Прецених всички възможности. Сърцето ми реши. Не се боя. Ще направя своя ход сега, без да се обръщам назад. ако отложа за утре, после може да го отложа и за вдругиден. Няма да протакам. Проблемите не изглеждат толкова сериозни, когато се изправя срещу тях. Ако пипам тръните предпазливо, те ще ме убодат, но ако ги сграбча дръзко, бодлите им ще се счупят и няма да ме  наранят.
Няма да чакам. Упорито ще отстоявам възгледите си за бъдещето. Курсът ми е предначертан.
Сърцето ми е изпълнено с решителност.

Съкровищата на пътешественика, #2

   

Тънката линия между провала и успеха.  

ВТОРИ ПРИНЦИП НА УСПЕХА

Аз съм човек на действието

 Още днес ще започна да градя ново бъдеще, като си изградя едно ново "аз". Повече няма да живея в капана на отчаянието и да тъгувам по прахосаното време и изгубените възможности. Бъдещето започва от днес. Ще го хвана здраво в ръце и ще го нося тичешком. Когато съм изправен пред избора да стоя безучастно, или да правя нещо, винаги ще избирам да действам. Ще използвам момента. Ще правя избора си веднага.
Аз съм човек на действието. Изпълнен съм с енергия. Действам бързо.
Осъзнавам, че леността е порок, затова ще вървя с бодрост и усмивка. Жизнеността на кръвта във вените ми ме подтиква да вървя напред и нагоре. Богатството и благоденствието странят от ленивците, а възнаграждават щедро онзи, който действа бързо.
Аз съм човек на действието. Ще вдъхновявам другите с активността си. Аз съм водач.
Да ръководиш означава да вървиш пред останалите. Много хора ще се отместят, за да дадат път на бързащия, други ще бъдат увлечени от бодростта му. Моята активност ще породи вълна от успехи за онези, които ме следват. Ще бъда верен на принципите си. Така ще затвърдя доверието на другите в мен. Като водач аз имам способността да насърчавам и вдъхновявам околните. Стара истина е, че армията от овце, предвождана от лъв, ще победи армията от лъвове, предвождана от овца.
Аз съм човек на действието. Мога да вземам решения. Мога да го направя сега!
Човек, който стои на едно място, е обречен на посредственост. Когато трябва да вземат решение, мнозина предпочитат да се оставят в ръцете на Господ. Разбрах, че в повечето случаи Господ оставя нещата на мен. Той ме е дарил с разум, за да събирам и отсявам познанието, и със смелост, за да вземам решения. Аз не съм треперещ и нерешителен страхливец. Увереността ми е силна, а пътят пред мен - ясен. Преуспелите вземат решения бързо и променят мнението си бавно. Неудачниците вземат решения бавно и променят мнението си бързо. Аз вземам решения бързо, те ме водят към победата.
Аз съм човек на действието. Аз съм дързък и смел.
Страхът вече няма място в живота ми. Твърде дълго той надделяваше над желанието ми да подобря живота на семейството си. Няма да допусна това никога вече. Разбрах, че страхът е химера - измама, която поначало няма власт над мен. Няма да се страхувам от чуждите мнения, нито от злорадите клюки на малодушните, защото са ми напълно безразлични. Няма да се страхувам от проваля защото ако съм смел и знам какво правя, няма да се проваля. Провалите са само за хората, които се предават. Никога няма да се предам.
Аз съм смел. Аз съм водач. Улавям момента. Правя избора си на мига.
Аз съм човек на действието.

Съкровищата на пътешественика, #1

Тънката линия между провала и успеха.  

ПЪРВИ ПРИНЦИП НА УСПЕХА

 Поемам пълна отговорност

От този момент нататък поемам пълна отговорност за всичко, което се е случило в миналото ми. Разбирам, че първата стъпка към мъдростта е способността да призная, че съм отговорен за собствените си проблеми; като поема отговорност за миналите си действия, аз ще бъда свободен да продължа към едно по-добро бъдеще, което сам избера.
Никога повече няма да обвинявам родителите си, съпругата си, началника или колегите си за настоящото положение. Няма да позволя нито образованието или липсата на такова, нито родословието или случайните възходи и падения от ежедневието да влияят отрицателно на бъдещето ми развитие. Ако обвинявам за неуспехите си тези неконтролируеми сили, ще остана завинаги пленен в мрежата на миналото. Погледът ми е устремен напред. Няма да допусна миналите събития да предопределят съдбата ми.

Поемам пълна отговорност за миналите си действия.

Настоящето ми състояние - умствено, физическо, духовно, емоционално и финансово - е следствие от решенията, които съм вземал досега. А решенията ми са били предопределени от моето мислене. Следователно настоящото ми състояние - умствено, физическо, духовно, емоционално и финансово - е пряко следствие от начина, по който мисля.

От днес ще започна да променям състоянието си -   умствено, физическо, духовно, емоционално и финансово - като променя начина си на мислене.

 Ще мисля съзидателно, а не пораженчески. Умът ми ще живее с решенията, които изграждат бъдещето ми, и няма да се крие в проблемите на миналото. Няма да търся утеха при онези, които са решили да се задоволят с постигнатото. 

Когато се изправя пред възможност да взема решение, ще се възползвам от нея. Разбирам, че Бог не ме е създал така, че да вземам единствено правилни решения, но ми е дал способността да поправям погрешните. Емоционалните ми колебания няма да ме отклонят от крайната цел. Когато взема решение, ще го отстоявам. Животът ми няма да бъде извинение, а отстояване на собствения ми избор. 

Поемам пълна отговорност. Аз съм господар на мислите си. Господар съм на емоциите си. 

Ако в бъдеще се изкуша за се запитам "Защо точно аз?", веднага ще си отговоря: "А защо не?" Предизвикателствата са дар, те са възможности за трупане на опит. Проблемите са неизменна част от живота на всички ни. Във времена на трудности и бъдеще мисля не за проблемите, пред които съм изправен, а за това, че ми е дадена възможност за избор. 

Съзнанието ми ще бъде ясно. Ще правя винаги верния избор. Бедите са подготовка за по-добри времена. Приемам да премина през тази подготовка. Защо точно аз ли? А защо не! 

Поемам отговорност за своето минало. Господар съм на мислите си, господар съм на емоциите си и ще постигам сам бъдещите си успехи.

Поемам пълна отговорност.

Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане.

Никоя цена не е достатъчно висока за едно ново усещане.

Мисля, че всички наши последователни действия започват като мечта - това е нещо, което най-общо наричаме "фантазия" и което се изразява като:

"Колко хубаво би било..."
"Колко невероятно би се оказало..."
"Би било чудесно..."

Ако се сдобием с тази фантазия и я изпробваме, все едно е дреха, фантазията се превръща в илюзия:

"Как би ми се искало..."
"Много бих се радвал да..."
"Би било прекрасно, ако някой ден можех..."

Ако позволя на тази илюзия да се загнезди в мен, ако я поливам и я оставя да порасне , един ден илюзията се превръща в желание:

"Бих желал да съм в..."
"Това, което най-много искам е..."
"Наистина искам..."

Когато стигна до това място, може би ще успея да си представя, че съм осъществил това желание, че съм го превърнал в действителност. В този момент желанието се превръща в проект:

"Ще го направя..."
"В даден момент..."
"Скоро аз..."

Оттук нататък остава само да изготвя плана, тактиката или стратегията, които ще ми позволят да се превърна във фантастичен магьосник, способен да материализира мечтата ми.
Забележи: до този момент не съм помръдвал пръста си. Въпреки че всичките ми действия са само в съзнанието ми, в мен се случиха толкова много неща само докато фантазирах.

Някъде четох, че сънуваш хората, които искат да те видят. Съжалявам, не помня къде беше... Но щом почти всеки ден те сънувам, досега ти да беше примрял от липсата ми или по-точно от неутралността ми.

Винаги когато градим планове биваме разочаровани. Събитията почти винаги не се развиват така, както на нас ни се иска. И всички знаем последиците - първо изпадаме в "черната дупка", а след това и в "прозиращия мехур*". Ако градим планове, те винаги се провалят или не се получават, има прекалено много пречки. Ако не градим планове, то тогава мечтаем. Няма как да се разочароваш от дадена мечта. Можеш само да не си я достигнал.

Затова - мечтайте! ^^

* (ако не сте стига ли до втората фаза, а именно мехура ето ви и пояснението - гледате другите и ви изглеждат по по-различен начин, виждате под маските им, усещате кога ви лъжат и кога премълчават, успявате да четете дори и между редовете.)

Поредното ми "късметче" изтеглено от приложенията във фейса: 


Какъв си ти всъщност?

Любов..Любов.. Много сте Влюбени! Не спирате да мислите за своя човек! Толкова е приятно това чувство.

~ Да си кажа в прав текст вече в нищо не вярвам. В нищо и в никой...

ПРАВИЛА ЗА ЧОВЕШКИТЕ СЪЩЕСТВА

1.Ще получиш тяло.Дали ще го харесваш или мразиш, то ще си бъде твое през цялото време, докато си на тази земя.

2.Ще усвояваш уроци.Записан си в целодневното неофициално училище наречено Живот. Всеки ден ще имаш възможността да усвояваш в това училище. Те може да ти харесат, а може и да ти се сторят неуместни и глупави.

3.Няма грешки, има само уроци.Израстването е процес на проби и грешки: експериментиране. "Провалените" експерименти също са част от процеса, както и онзи експеримент, който в края на краищата се оказва "успешен".

4.Урокът се повтаря, докато се научи.Един и същ урок ще ти бъде представян по различни начини, докато го научиш. Тогава продължаваш със следващия.

5.Усвояването на уроци няма край.Няма част от живота, през която да не се налага да усвояваш уроци.Докато си жив, винаги има уроци, които трябва да бъдат научени.

6."Там" не е по-добре от "Тук".Когато твоето "там" стане "тук", ти просто ще откриеш друго "там", което пак ще изглежда по-добре от "тук".

7.Другите за теб са само огледала.Не можеш да обичаш или да мразиш нещо у някого, освен ако в него не виждаш отразено това, което обичаш или мразиш у себе си.

8.От теб зависи как ще изживееш живота си.Разполагаш с всички инструменти и ресурси, които са ти необходими. Как ще ги използваш, зависи единствено от теб. Изборът е твой.

9.Отговорите от които имаш нужда, са в теб самия.Отговорите на въпросите, поставени от Живота, носиш в себе си. Трябва само да гледаш, да слушаш и да вярваш.

10.Ще забравиш всичко това.



--- Чери Картър-Скот ---

Онова, което се случва само веднъж, все едно никога не се е случвало.

Човек няма как да знае какво би трябвало да иска, защото живее един-единствен живот и не може да го сравнява с предишните си животи, нито пък да го поправи в следващите ... Няма никакъв начин да се провери кое решение е по-правилно, защото няма никаква възможност за сравнение. Човек изживява всичко за първи път, при това без да е подготвен ...

Милан Кундера

Морски полъх

Не спирам да мисля за думите ти.
Как така усети какво си мисля?
Как разбра от какво имам нужда?
Истина ли е това,
което каза или просто думи.
Думи събрани от звукове.

Тази песен ми напомня за онази вечер.

И както казах - надявам се да съм се завърнала. :)

"- Защо упорстваш? От личен опит те уверявам, че не е чак толкова интересно.
- Кое?
- Да си нормален." 

Сара Адисън Алън

Наистина не е интересно. Така си част от тълпата. Но, когато има нещо било то и само едно единствено нещо да те отличава от останалите и се чувстваш някак... по-добре?!

"Модата не бива да е критерий за ценността на човека."

Сара Адисън Алън

Всеки се стреми да прилича на някого. И за какво?! За да следва своя идол?! Не е ли по-лесно сам да си си идол? За мен е! Всеки има собствен вкус и собствени виждания за света... нека ги следва!