Остави ме! Друга съм вече аз...

Какво пак се опитваш да направиш ти?
Да направиш с мен пак?
Разбери - втори път няма да вляза в капана ти.
Втори път няма да ме пречупиш така лесно.
Аз не съм вече същата.
Промених се. Но не благодарение на теб!
Втори път няма да ме разпилееш на парченца.
Втори път няма да чакам някой да ги събере.
Или поне да ми помогне в мъките ми...
Втори път няма да има!
Запомни го!
Запомни го добре!
И за Бога спри!
Каквото и да си намислил - просто СПРИ!
Този път съм друга.
Изградих си имунитет срещу теб.
До сега не успя да ме пречупиш.
Няма да успееш и занапред.
За това ето ти един съвет - откажи се.
Остави ме да гледам облаците и да се рея сред тях.
Остави ме!

Щом избледняла съм вече аз от очите ти...
Защо продължаваш да ме гледаш?
Защо продължаваш да ме гледаш така?
Защо продължаваш да ме искаш близо до себе си?
Защо продължаваш дори може би и несъзнателно да вървиш до мен?
Защо продължаваш?
Защо продължаваш да ме искаш, дори и да не си признаваш?
Защо продължаваш да упорстваш сам със себе си?
Защо още търсиш причина да ме докоснеш.
И винаги се възползваш от момента.
Никога не пропускаш...
Не виждаш ли...
Не ти обръщам внимание вече.
Не ти ли стана ясно вече?
Отказах се отдавна от теб.
Много преди ти да го осъзнаеш.
А сега обвиняваш мен.
Смяташ, че ти пръв си осъзнал нещата.
Грешиш.
Но, не съм аз човекът, който ще ти го каже.
Дори и да ти го покажа, няма да го оцениш.
Нито пък ще повярваш.
Живей си така...
Непросветен!

Навън отново вали.
Любимото ти време.
Помня го.
Помня го добре.
Помня го, защото беше и мое любимо.
Но вече не.
Сега ми напомня за теб.
Мразя го.
Намразих го заради теб.
Когато вали се сещам за теб.
А аз отдавна забравих те.
Не ми е нужно напомняне за теб.
Аз те преодолях.
Отново.
Не желая мисли от миналото.
Искам мисли от настоящето.
То е важното!
Искам си слънцето.
Моето лично слънце.

Затварям очи.
Тъмно е.
Тъмно само за миг.
Появяваш се ти.
Абстрактно понятие си ми ти.
Лицето ти.
Усмивката ти.
Пак мен огряват.
И ми е хубаво.
Щастлива съм.

Шумно е.
Светлини.
Колоната до мен кънти.
Отивам до бара
и си вземам чаша.
Чашата до горе с превъзходна омана...
И щипка любов.
Връщам се при теб.
Искам да споделя всичко.
Искам завинаги да бъда с теб.
В прегръдката ти.
С целувките ти.

Неусетно се появява друг.
Мисли от миналото ми навяваш.
Махай се!
Щастлива съм си тук.
Недей разрушава и това мое щастие.
Върви си!
И никога не се връщай пак!!!

Сънувах те.
Виждах държанието ти.
Виждах как тайничко
гледаш ме по цял ден.
Но ти продължаваше все така.
Никога нищо не каза.
Никога нищо ново.

Помолих се за знак.
Знак за мен.
Да разбера
по кой път да поема.
Да те следвам ли...
или да не те?!
Очаквах знак от теб,
а го получих от друг.
Ще съжаляваш знай
някой ден.
Но ще е твърде късно,
мен отдавна вече няма да ме има.
С друг те замених.
Ти си като спокоен пристан "мисли от миналото".
Познавам те отдавна.
Познавам те добре.
Знаем си номерата.
А ти само си мислеше, че ме познаваш.
Наистина така е -
знаеш неща,
които дори и аз не знаех за себе си.
Ти си моя спасителен пристан.
При теб винаги е топло и приятно.
Но кажи ми усещаш ли електричеството,
щом докоснеш ме?!
Не нали...
аз също.
Но появи се друг.
"Абстрактно понятие е той"
С него е различно.
Той е буря.
Буря и страст,
които се пренасят в мен,
щом погледна го.
А докосването...?!
То е безценно!
Съжалявам, предпочитам бурята.
Тя ме кара да се чувствам добре.
Знам още преди да е започнало,
че няма да свърши добре.
Ако въобще започне,
няма да е дълго.
Но не пречи да мечтаем нали?

Ти.
Точно ти.
Цял ден не излезе
от мислите ми.
Искам те до мен.
Искам те нощ и ден.
Искам те само за миг.
Но мигът да продължи вечно.
Искам да те усещам до мен.
До мен и по мен.
Устните ти изучаващи ме нощ и ден.
Искам да си с мен.
Дори да бъде само за миг...

Някъде четох, че сънуваш хората, които искат да те видят. Съжалявам, не помня къде беше... Но щом почти всеки ден те сънувам, досега ти да беше примрял от липсата ми или по-точно от неутралността ми.

И ти продължаваш
в сънищата ми да идваш.
Не разбра ли?!
Не те искам!
Няма да станеш такъв, 
какъвто си.
Не и на живо,
на живо си друг,
макар един и същ...
Ще си останеш само сън.

Всичко, което трябва да направя
е да спра да мисля.
Просто казано, 
но същевременно толкова сложно.
Да спра да мисля...
за теб, за него, за всичко и всички...
Да включа на офлайн 
и да продължа напред.
Дали ще успея?
Надявам се,
но съмнявам се.

Доказано е - щом за теб не мисля, всичко е песен. Животът си струва!

Свобода ли? Не! - Предпочитам завинаги да съм заключена в ръцете му!!

~... но това, че го предпочитам не значи, че е възможно... вече.

Поредното ми "късметче" изтеглено от приложенията във фейса: 


Какъв си ти всъщност?

Любов..Любов.. Много сте Влюбени! Не спирате да мислите за своя човек! Толкова е приятно това чувство.

~ Да си кажа в прав текст вече в нищо не вярвам. В нищо и в никой...

Август свърши.
Свърши моето лято.
Не съжалявам.
Беше най-хубавото лято,
прекарано през живота ми.
За 10 дни се промених...
отново.
И виждам пак малките неща...
Това ме прави щастлива!


И ето че вече е септември.
И започва моята последна година в училище...
И идва многото учене, и многото изпити, 
но след това август 2011 - ще си изживея лятото!
С всички екстри!

П.С. Ако ми остане време ще на пиша пост, доста дълг пост за август. Имам поста вече на страници, но моя мързел да ги препиша е по-голям от обикновено. По-голямата част дори все още не е на листа, но са записани. Мисли от влака :) Мисли от моето завръщане и стъпките към остатъка от моя живот...

Беше там до мен.
Беше там заради мен.
Грижеше се за мен.
И така, докато...

Подсъзнанието може всичко...

Лошо подсъзнание.
Много, много, ама мноооого лошо подсъзнание!
Защо си играеш така с мен?
Събираш всички мои любими качества и постъпки,
за да ги придадеш на един съвсем различен образ.
Тоя не го ща!
Не ми го пробутвай пак.
Достатъчно го търпях и сега не го ща!
Достатъчно се надявах да му дойде акъла,
ама уви природата не го е дарила с нищо.
Тъкмо не се бях сещала за него скоро 
и ти БАМ!!! пак в съня ми...
И той беше там пак, 
там където винаги си е бил,
но не по този начин, по-който стана всичко,
а по моя. Въображаемия.
Това, което винаги съм искала.
Ама вече не!
Нужно ли беше да ми напомняш за онези дни?
Е благодаря ти, няма що,
съсипа ми сутринта, щом се сетих какво съм сънувала.
И за пореден път - той няма да е това, което видях!
Никога няма да бъде ТОЗИ!
Така че мило ми подсъзнание,
смили се над мен и делни другия и пастни Абстракто понятие е той!
И унищожи мисли от миналото!
И всички ще заживеем щастливо...



Хубаво ми беше, но знаех, че това не е реалност.
Усещах че е сън.
Дажи си спомнях че си мислех след колко ли време ще се събудя!? 
Ненормалщината е пълна!

Сигурно си мислело (подсъзнанието), че ще е за добро...
Можеше и да бъде, 
ако човека беше друг...

П.С. и след няколко часа стана чудото... и дойде светлината в тунела, ала мен заслепи...

.. просто по навик си мисля за теб.
За това което бяхме и за това което можехме да бъдем.

Ти. 

Твоят мирис. 
Побърква ме!

Усещам те навсякъде.
Около мен.
До мен.
Върху мен.
Навсякъде ми мирише на теб.

Спри! 
Престани!
Всеки път щом вляза
в стаята те усещам...
И това ми причинява болка.
Връща спомени...
а аз не искам тези спомени.
Вземи си ги обратно!
Не ги ща!

Задушаваш ме...
Не мога да дишам вече, 
усещам те навсякъде около мен
и спираш дъха ми...

Задушаваш ме...

Мамка му, спри да ползваш същия омекотител!
Знаеш, че ми е любимия...

Поглед в миналото

В хороскопа ми за днес пишеше, че мислите ми през цялото време ще се лутат в миналото. Е оказа се верен... Замислих се колко много съм се променила и било ли е към добро или по-скоро към лошо. Някои неща ги прецених, други - не. Тези другите неща не бих и могла сама да ги преценя. Трябва си чуждо мнение :)

Все пак реших да си прослушам музиката от компа в папка *хванах_прах_отвори_ме_най-накрая_ откачалко!* и тя естествено навя много спомени. Няма да коментирам какви - те си остават единствено в моята глава. 

Имаше един период, в който всяка сутрин, когато бях на училище (демек много, много рано сутрин 3-4 да кажем) ставах да уча, а наближеше ли 6 пусках компа и слушах задължително няколко пъти една песен. Ето я и нея:



Една от многото любими ми е... дано ви хареса :)