Ако...
сънуваш,
бълнуваш,
пиеш,
разсипваш,
наливаш,
доливаш,
допиваш...

алкохол в съня си...

Значи музата ще те споходи. 

Затварям очи.
Тъмно е.
Тъмно само за миг.
Появяваш се ти.
Абстрактно понятие си ми ти.
Лицето ти.
Усмивката ти.
Пак мен огряват.
И ми е хубаво.
Щастлива съм.

Шумно е.
Светлини.
Колоната до мен кънти.
Отивам до бара
и си вземам чаша.
Чашата до горе с превъзходна омана...
И щипка любов.
Връщам се при теб.
Искам да споделя всичко.
Искам завинаги да бъда с теб.
В прегръдката ти.
С целувките ти.

Неусетно се появява друг.
Мисли от миналото ми навяваш.
Махай се!
Щастлива съм си тук.
Недей разрушава и това мое щастие.
Върви си!
И никога не се връщай пак!!!

Поредният кошмар...

Чувам странен шум.
Обръщам се и виждам луд.
Бягам.
Бягам на където ми виждат очите.
Без посока.
Въртя се в кръг.
Бягам.
За да избягам от лудия.
Спирам.
Хора.
Тълпа.
Вече нищо не може да ми направи.
Не и пред толкова много хора.
Опитвам да се успокоя.
Успявам.
Усещам поглед.
Някой ме гледа.
Вдигам глава от треперещите си ръце.
Онзи някой е бивша любов.
Голяма бивша любов.
Изпива ме с поглед.
Оглежда ме от глава до пети.
Виждам старото пламъче в очите му.
Онова, с което ме гледаше преди.
Отклонява поглед.
Ей, така!
Без поздрав дори.
Кимване, махане с пръсти и тем подобни..
Нищо.
Просто си отмина.
Не очаквах и друго.
Не ме изненада.
Отдавна сме непознати.

Събуждам се.
Отново поредният кошмар.

Сънувах те.
Виждах държанието ти.
Виждах как тайничко
гледаш ме по цял ден.
Но ти продължаваше все така.
Никога нищо не каза.
Никога нищо ново.

Помолих се за знак.
Знак за мен.
Да разбера
по кой път да поема.
Да те следвам ли...
или да не те?!
Очаквах знак от теб,
а го получих от друг.
Ще съжаляваш знай
някой ден.
Но ще е твърде късно,
мен отдавна вече няма да ме има.
С друг те замених.
Ти си като спокоен пристан "мисли от миналото".
Познавам те отдавна.
Познавам те добре.
Знаем си номерата.
А ти само си мислеше, че ме познаваш.
Наистина така е -
знаеш неща,
които дори и аз не знаех за себе си.
Ти си моя спасителен пристан.
При теб винаги е топло и приятно.
Но кажи ми усещаш ли електричеството,
щом докоснеш ме?!
Не нали...
аз също.
Но появи се друг.
"Абстрактно понятие е той"
С него е различно.
Той е буря.
Буря и страст,
които се пренасят в мен,
щом погледна го.
А докосването...?!
То е безценно!
Съжалявам, предпочитам бурята.
Тя ме кара да се чувствам добре.
Знам още преди да е започнало,
че няма да свърши добре.
Ако въобще започне,
няма да е дълго.
Но не пречи да мечтаем нали?

Лягам.
Затварям очи.
Отново виждам теб.
Как ми се усмихваш.

Събуждам се.
Виждам теб.
Лицето ти.
Усмивката ти.
Усещам докосването ти.
Галиш ме.
Целуваш ме.
И пръсти
в косата ми сплел си.
Хубаво е.
Нека времето спре.
Ще запазя този момент
в мислите си.
Беше хубаво.
Много хубаво...

Отново те бях преодоляла,
но ти се появи пак.
Не протестирам.
Хареса ми.
Харесва ми как ме гледаше,
още щом влязох в стаята.
С обожание.
Харесва ми.
Абстрактно понятие си ми ти *гуш*

Някъде четох, че сънуваш хората, които искат да те видят. Съжалявам, не помня къде беше... Но щом почти всеки ден те сънувам, досега ти да беше примрял от липсата ми или по-точно от неутралността ми.