...или може би здрасти.Как си?
О...не ме помниш.Бях забравил да се представя.Споменах името си,едва когато казах "до скоро".
Нека се върнем на старта...финала е доста далеч.
Казвам се Ивайло и ако това не е първото "нещо",което четеш вероятно вече знаеш всичко останало за мен.Истината е,че ми липсваше това бяло поле,върху което да мисля наум.Имах свободно време и сядах за да опитам...да продължа,но просто нямах какво да напиша.
Писах всеки ден за моментите от моят живот,за спомените,които съм запечатал...може би затова успявах да пиша почти всеки ден.Понякога дори сам харесвах това,което съм написал.Четях и се опитвах да намеря грешките,които съм допуснал тогава...в този момент,а не правописните,които забелязвахте вие.
Ако сега продължа да пиша...всички думи ще бъдат лъжа.Спрях да преследвам целите си!Осъзнах,че те са просто мечта...завинаги!
Няма коментари:
Публикуване на коментар