Ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея).


С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,доколкото мога.

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,че мразя живота.

Напротив, напротив!

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!Аз пак ще обичам!

Никола Вапцаров

Някой винаги чака някого, а другия никога не се завръща у дома.

Винаги някой обича някого малко повече, отколкото е обичан и след време този някой изпитва желание да унищожи другия, за да не му причинява болка.

- Рей Бредбъри

Гърдата или млякото

Жаден си да знаеш,
жаден да растеж,
жаден да осмислиш всичко
и да полетиш...
И днес може би
аз съм гърда,
от която пиеш мляко
и засищаш глада...
Чудесно е, че днес
желаеш тази гърда.
Но не забравяй:
утолява жаждата ти не тя...
А млякото!

Хорхе Букай

Ето - аз дишам, работя, живея

Ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша(тъй както умея).
  С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.


С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! -
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!


Да кажем, сега ми окачат
въжето и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"


За него - Живота -
направил бих всичко. -
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.


Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.


Но ето, да кажем,
вий вземете, колко?-
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.


Какво ще остане
от мене тогава?-
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право -
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.


Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?


А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! - Не струва! -
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!



"Вяра", Никола Вапцаров <3

Иска ми се книгата ми на живота да беше написана с молив ... има няколко страници, които искам да изтрия.

Простотиите на моя най-добър Приятел ♥

ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ

о, белисима синьорита,

виждате ми се мома 'арна,

с усмивка лъчезарна,

серенада бих ти направил,

но май таланта барабар с китарата вкъщи съм забравил,

чудя се, че по теб си падам,

как да ти кажа,без съвсем да се омажа.

май в обясненията в любов,

проявявам талант на самоковски картоф = (,

и моля те, не гледай в мен,

сигурно съм целия като домат от женския пазар червен.

но наистина по теб си падам,

усмихваш се някво много готино <3,

а аз отстрани те гледам яко смотано.

намирам те за много чаровна,

затова пиша тази бъркоч в рими и любовна.

фешънски сексапил не притежавам,

затова и да ходим на кафенце не ще ти предлагам,

струваш ми се интересна,

но след тази излагация чудесна,

няма да се учудя ако си кажеш "ей на тоя нахалитет какъв ще му плесна",

бих ти подарил и пръстен,само че май ще ме помислиш за задръстен...

искам да си мойта Жулиета/евентуално.../,

знам, че може би звучи банално,

но по теб си падам и много ти се радвам...



<3.



~Wild.

Ако...
сънуваш,
бълнуваш,
пиеш,
разсипваш,
наливаш,
доливаш,
допиваш...

алкохол в съня си...

Значи музата ще те споходи. 

HAPPY BIRTHDAY AVRIL!!!!

HAPPY BIRTHDAY AVRIL LAVIGNE!!!!


its 27 sept!!!! so happy birthday to herr!!!!!

 

Добър вечер.

...или може би здрасти.Как си?

О...не ме помниш.Бях забравил да се представя.Споменах името си,едва когато казах "до скоро".

Нека се върнем на старта...финала е доста далеч.

Казвам се Ивайло и ако това не е първото "нещо",което четеш вероятно вече знаеш всичко останало за мен.Истината е,че ми липсваше това бяло поле,върху което да мисля наум.Имах свободно време и сядах за да опитам...да продължа,но просто нямах какво да напиша.

Писах всеки ден за моментите от моят живот,за спомените,които съм запечатал...може би затова успявах да пиша почти всеки ден.Понякога дори сам харесвах това,което съм написал.Четях и се опитвах да намеря грешките,които съм допуснал тогава...в този момент,а не правописните,които забелязвахте вие.

Ако сега продължа да пиша...всички думи ще бъдат лъжа.Спрях да преследвам целите си!Осъзнах,че те са просто мечта...завинаги!

Това, което прави пустинята прекрасна е, че някъде тя таи кладенец. 

Антоан дьо Сент 

Ще те намеря ли някога мои кладенецо?
Ще те намеря ли...

Свобода ли? Не! - Предпочитам завинаги да съм заключена в ръцете му!!

~... но това, че го предпочитам не значи, че е възможно... вече.

Всички мои таланти имаха единен корен: радостта, че живея. Колко просто, нали? Истините най-често биват прости. Нездравият стремеж на ума ни да усложнява пътя към тях води до това, че ги скрива. После ни е мъчно, дето били недостижими.

Вера Мутафчиева

А само колко е вярно...

Слушам ги, слушам тях, слушам хора всеки ден. Те говорят за любов, а любовта не среща мен!

Поредното ми "късметче" изтеглено от приложенията във фейса: 


Какъв си ти всъщност?

Любов..Любов.. Много сте Влюбени! Не спирате да мислите за своя човек! Толкова е приятно това чувство.

~ Да си кажа в прав текст вече в нищо не вярвам. В нищо и в никой...

Помисли.. Заслужаваш ли това, което получаваш и достатъчно ли е онова, което даваш ?

Прости ми.

Прости ми, че реалността е така болезнена и предпочитам да живея в съня .. там поне си до мен - обичаш ме, желаеш ме .. Прости ми, че не виждам смисъл в живота си,когато теб те няма до мен .. Прости ми, че всяка една мисъл се свързва с твоето име, със спомените ни .. Прости ми, че те обичам така, както никой друг не би те обичал .. Прости ми, че се страхувам да призная всичко .. Прости ми, че ти запълваш цялото ми сърце .. Прости ми, че всички след теб нямат смисъл .. Прости ми, че ме боли - за теб, за нас.. Прости ми, че чувствам .. Прости ми, че съм далеч от теб .. Прости ми, че те загубих ..

"За него - живота - направил бих всичко:
летял бих със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна ракета,
самичък бих търсил в простора далечна планета."

 Н. Вапцаров

Не, че те обичам...

Не, че те обичам... просто свикнах с теб - без да го искам.
Не, че те обичам, но не мога без теб дори да дишам.
Не, че те обичам, но те искам за мен, само за мене.
Не, че те обичам, но умирам за теб, умирам да съм с теб. <3

Август свърши.
Свърши моето лято.
Не съжалявам.
Беше най-хубавото лято,
прекарано през живота ми.
За 10 дни се промених...
отново.
И виждам пак малките неща...
Това ме прави щастлива!


И ето че вече е септември.
И започва моята последна година в училище...
И идва многото учене, и многото изпити, 
но след това август 2011 - ще си изживея лятото!
С всички екстри!

П.С. Ако ми остане време ще на пиша пост, доста дълг пост за август. Имам поста вече на страници, но моя мързел да ги препиша е по-голям от обикновено. По-голямата част дори все още не е на листа, но са записани. Мисли от влака :) Мисли от моето завръщане и стъпките към остатъка от моя живот...

Тичам аз след облаци от мечти.
- Ще ги стигнеш ли някога? - попита ти.
- Само ако там си ТИ! - отговорих ти.