И отново пропускам концерт.
Поредният...
Така ми се искаше сега да съм та.
Под дъжда.
С толкова много млади хора.
С приятели.
Щяхме да се съберем.
Да си изкараме незабравимо.
Можеше да видя и теб.
Тогава наистина щеше да бъде незабравимо!
Но уви!
Отново съм си вкъщи.
Отново си оставам само с мечтите.
Отново разочарована от света.
Можеше да е толкова хубаво...
Приказно дори!
Аз и ти
сгушени един в друг.
И времето спира.
Енрике пее...
И който-и-след-него-да-пее също пее...
Концертът свършва.
Тълпата се разотива.
Ние все още ще си стоим така.
Така за вечността.


Можеше да е вълшебната вечер.
Можеше... но няма да е.
Надеждата остава за догодина.
Който й да дойде да пее
в София ли съм - там съм!
И нищо не може да ме спре.
А с теб ли съм...
И през планини ще мина!