Сънувах те.
Виждах държанието ти.
Виждах как тайничко
гледаш ме по цял ден.
Но ти продължаваше все така.
Никога нищо не каза.
Никога нищо ново.

Помолих се за знак.
Знак за мен.
Да разбера
по кой път да поема.
Да те следвам ли...
или да не те?!
Очаквах знак от теб,
а го получих от друг.
Ще съжаляваш знай
някой ден.
Но ще е твърде късно,
мен отдавна вече няма да ме има.
С друг те замених.
Ти си като спокоен пристан "мисли от миналото".
Познавам те отдавна.
Познавам те добре.
Знаем си номерата.
А ти само си мислеше, че ме познаваш.
Наистина така е -
знаеш неща,
които дори и аз не знаех за себе си.
Ти си моя спасителен пристан.
При теб винаги е топло и приятно.
Но кажи ми усещаш ли електричеството,
щом докоснеш ме?!
Не нали...
аз също.
Но появи се друг.
"Абстрактно понятие е той"
С него е различно.
Той е буря.
Буря и страст,
които се пренасят в мен,
щом погледна го.
А докосването...?!
То е безценно!
Съжалявам, предпочитам бурята.
Тя ме кара да се чувствам добре.
Знам още преди да е започнало,
че няма да свърши добре.
Ако въобще започне,
няма да е дълго.
Но не пречи да мечтаем нали?